МВнР: Приветстваме поканата към Скопие за НАТО

Брюксел. Двадесет и деветте лидери от Северноатлантическия съвет в сряда, първият ден на срещата на върха на НАТО в Брюксел, ще постигнат съгласие да изпратят покана за започване на присъединителни преговори на Македония, заяви във вторник генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг преди началото на форума, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
„Очаквам, че след историческия договор, постигнат миналия месец по спора за името, ще поканим Скопие да започне преговори за членство. Когато споразумението бъде финализирано и приложено, ще можем да поканим Бившата югославска република Македония да стане 30-ата членка на НАТО под нейното ново име – Република Северна Македония. Това е сигнал, че вратите на Алианса са и ще останат отворени“, подчерта Столтенберг.
След това НАТО ще чака изходът от референдума за Договора с Гърция, предвиден за септември или октомври. Ако той бъде успешен и споразумението бъде одобрено от македонските граждани, НАТО ще изчака завършването на цялата процедура по ратификацията на Договора, отбелязва „Сител“.
Алиансът не очаква процедурата по изпращането на поканата да бъде блокирана, особено, след като Гърция даде светлина за македонското членство. Високопоставен дипломатически източник от НАТО категорично твърди, че не е имало никакъв сигнал от САЩ, че Вашингтон би сменил позицията си, за да подобри отношенията с Русия, както наскоро написал „Ню Йорк Таймс“, пише македонската медия. Американският посланик в Алианса Кей Бейли Хътчисън във вторник потвърди, че САЩ искат да видят Македония като членка на НАТО, но предупреди, че за това е необходими гражданите да потвърдят Договора с Гърция на референдум.
Източник от Северноатлантическия алианс също така заяви, че балканската страна няма да стане членка ако пропадне референдума.
„Ако не бъдат завършени процедурите, не очакваме консенсус за ратификация на членството. Договорът включва условие за завършване на процедурите, за да се потвърди, че той е приложен“, е заявил източникът, цитиран от „Сител“.
Всички дипломатически източници от НАТО обясняват, че Македония и страните-кандидатки трябва да се договорят за присъединителен план, който да съдържа два елемента.
Първият елемент се отнася до общите условия, приложими за всяка страна кандидатка. От една страна, тук са реформите, които се изискват от всички страни, а от друга страна финансовите ангажименти на страната към бюджета на Алианса. Вторият елемент е специфичните за страната реформи.
„Тези реформи се обсъждат с държавата, след това страната ни дава план за изпълнение, следван от протокола за присъединяване, който трябва да бъде подписан и ратифициран от всички държави-членки“, заяви дългогодишен дипломат в НАТО.
Днес македонският премиер Зоран Заев пристига в Брюксел придружен от външния министър Никола Димитров и министъра на отбраната Радмила Шекеринска. Министър-председателят ще се обърне към конференцията на НАТО, която се провежда в рамките на срещата на върха и ще бъде поканен на вечеря на 55-те лидери на държавите-членки и страните партньори, участващи в срещата на високо равнище.
По време на втория ден от срещата на върха в ранния следобед се очаква да бъде обявена покана за Македония и се очаква съвместна пресконференция за генералния секретар на НАТО Столентерг и премиера Заев.
Иначе, лидерите на НАТО на срещата на върха ще се посветят преди всичко на бюджета на Алианса и приноса на страните-членки в общата хазна, но и ролята на НАТО в борбата срещу тероризма и отговора на съюзниците от НАТО на кибер заплахите.
Столентенберг констатира във вторник, че оценките за разходите през 2018 г. са окуражаващи и че всяка държава-членка в сравнение с 2014 г. е увеличила разходите за отбрана.
Седем европейски страни отделят два процента от брутния вътрешен продукт за отбрана, заяви Столтенберг наясно, че тази цифра страни няма да отговори на изискванията на американския президент Доналд Тръмп, който изисква същия процент от всички съюзници.
Столентенберг призна вчера, че споделянето на тежестта не е равно и добави, че на срещата на върха може да се случи ожесточен лидерски дебат по този въпрос.
Всичките 29 държави-членки обещаха да отделят 2% от БВП за отбраната не по-късно от 2024 г. Четири страни – Съединените щати, Великобритания, Гърция и Естония вече са направили това, а четири други – Литва, Латвия, Полша и Румъния ще достигнат този процент в края на годината. Франция сега харчи по 1,8%, а до края на 2025 г. планира да достигне два процента.
Недоволството на Тръмп е насочено основно към големи страни като Германия. Най-голямата европейска икономика харчи 1,4% от БВП. Все още има 15 държави на това ниво.
„Има напредък, но пътят е дълъг и усилията трябва да бъдат дублирани“, каза Столтенберг, добавяйки, че съюзниците не трябва да правят това, за да се харесат на американците, а защото това е в техен интерес. „Това е необходимо, защото живеем в непредсказуем свят“, каза първият човек на НАТО.Превод и редакция: Иван Христов>

2018-07-11 19:55:15

http://www.focus-news.net/./news/2018/07/11/2544322/mvnr-privetstvame-pokanata-kam-skopie-za-nato.html