The New York Times: Американски шпиони и тайна дипломация разкриват руските подривни действия за референдума в Македония

Скопие. Резултатът от състоялия се на 30 септември референдум в Македония не само е вот на недоверие към политиката, провеждана от правителството на премиера Зоран Заев, но и, преди всичко, акт на съпротивление срещу опитите за промяна на името на страната, тъй като тези действия дълбоко оскърбяват националната идентичност на македонския народ и са в разрез с международното право, заяви пред руското онлайн издание Di македонският политолог Мария Цветановска – Третякова. Материалът е представен без редакторска намеса.
От 1991 година Гърция оспорва правото на Македония да използва своето име, тъй като така се казва и една от северните гръцки провинции. През юни тази година Скопие и Атина подписаха т.нар. Преспански договор, съгласно който Македония в бъдеще ще се казва „Република Северна Македония“. Но президентът на страната Георги Иванов отказа да подпише закона за ратификация на споразумението. За да влезе договорът в сила, трябваше да се проведе референдум, който се състоя на 30 септември. Официалните резултати показаха, че на него гласуваха само една трета от имащите право на глас.
„Както знаем, през 1991 година македонците вече се изказаха на референдума за отделяне от бившата Югославия и определиха своето име съгласно конституцията от 1991 година – Република Македония“, напомни Цветановска – Третякова.
Въпреки това, подчерта тя, резултатите от гласуването на 30 септември не бива да бъдат тълкувани като нежелание на македонските избиратели да станат част от ЕС и НАТО. „Влизането на Македония в НАТО и ЕС е стратегическа цел практически на всяко правителство и всички политически сили в продължение на 27-те години независимост. Тази политика се ползва с широка подкрепа от обществеността“, добави тя.
По мнението на експерта, на референдума македонците са дали отговор на тези условия, които са били поставени на Македония в противоречие на международното право, Както напомни Цветановска – Третякова, Скопие в миналото вече е трябвало да изпълнява специално изискване при приемането в ООН: то бе наложено на страната в резултат от „истеричната“ дипломатическа война, която Гърция е провела в началото на 90-те. „Република Македония бе приета в ООН не под своето конституционно име, а под наименованието „Бивша югославска република Македония“. Тогава бе допуснато първото нарушение на международното право спрямо нея. На една суверенна държава, желаеща да стане част от голямото семейство на международните суверенни държави, е поставено допълнително условие от самата ООН, касаещо се до условието за влизане, извън тези, които са предвидени в Устава“, напомни експертът.
Както смята Мария Цветановска – Третякова, днес се наблюдава вторият опит за налагане на допълнителни условия на Македония. Този опит се предприема в благоприятна за подобни действия международна обстановка, свързана с противопоставянето по линия Изток-Запад, обяснява тя. „През последните три години Македония, за съжаление, плавно се превръща в един вид политически фронт на това противопоставяне“, заяви тя.
По думите на политолога, днес вече е ясно, че действащото правителство, след като обяви проведения референдум за успешен, ще прокарва своя план „Б“, т.е. ратификацията на договора между Скопие и Атина в македонския парламент.
„Разбира се, при това ще станем свидетели на използването на политиката на шантаж, натиск или даже политически подкуп, за да могат да бъдат събрани девет гласа от на депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и да се прокара необходимата реформа на конституцията“, отбеляза Цветановска – Третякова.
При това експертът обърна внимание на това, че в спорния договор, който няма нищо общо с нормите на международното право, е скрито едно условие, което може да даде причини на Атина да продължи да блокира влизането в Скопие в евроатлантическите структури. Става дума за провала на референдума, подчерта тя.
„Засега почти никой не обръща внимание, но в точка 2 от договора се казва: Гърция ще подкрепи Македония в стремежа й да стане част от евроатлантическото семейство при две условия. Първото е положителен резултат от референдума, а второто – внасяне на поправки в македонската конституция. Ако промените бъдат направени, това не променя факта, че де факто и де юре референдумът се е провалил. От тази гледна точка Гърция има юридически основания да поставя препятствия пред интеграцията на Македония в ЕС и НАТО и в бъдеще. И в Македония днес почти никой не обръща внимание на това. Но е ясно, че намеренията на Гърция са съвсем искрени, тя ще продължава да гони своята линия и за нея това е удобна юридическа уловка, на която може да се основава“, отбеляза Цветановска –Третякова.
По прогнозите на експерта, на Македония й предстои период на турбулентност и страната може да се сблъска с радикализация на определени сили, тъй като САЩ и някои западни лидери вече признаха резултатите от референдума.
„Тази политика е безотговорна и неискрена и тя не способства стабилизирането на ситуацията в Македония и в региона, като цяло. Обрат ще настъпи само ако западните държави решат, че въпросът за името на страната трябва да се върне в правово русло. Ако те действително искат да видят Македония в НАТО и ако тя действително им е нужна стратегически, те са длъжни да я приемат под конституционното й име. Въпреки че и това е спорно. Според мен, става дума за политическият имидж, който Западът иска да запази“, заяви Цветановска Третякова.
Експертът отбеляза също, че предишното македонско правителство, на мястото на което след дълга политическа криза дойде кабинетът на Зоран Заев, също е било готово да присъедини към името „Македония“ определението „Северна“, но само в контекста на двустранните комуникации с Гърция. „Това, което се прави в момента, не е нищо по-различно от налагане на волята на една суверенна държава на друга. И по-точно, не само на Македония, а на всички 140 страни, които вече са я признали под нейното конституционно име „Република Македония“, заключи Мария Цветановска – Третякова.
С мнението на своята македонска колега за това, че следващият ход на властите в Скопие ще бъде засилване на натиска над депутатите от ВМРО-ДПМНЕ, с цел да бъдат осигурени необходимото количество гласове в македонския парламент за ратификация на споразумението с Гърция, се съгласи сътрудникът на Института за европейски изследвания (Белград) Стеван Гаич. „Все едно не е имало никакъв референдум. А ако не успеят и в това, те ще заплашват опозиционните депутати с наказателно преследване“, предположи Гаич.
Както подчерта сръбският експерт, в конституцията на Македония е обозначено пределно ясно – в съответствие с член 73, решението, взето на референдума, носи задължителен характер. „Ако всичко беше по закона, то това би бил краят на евроатлантическия път на Македония. Отчитайки факта, че въпросът, освен смяната на името, съдържаше и формулировка относно влизането на страната в НАТО и ЕС. Но тъй като в лицето на Алианса имаме работа с лицемерни бандити, към момента вече е ясно, че става дума за насилие над правото, демокрацията и свободното волеизявление на гражданите“, заяви Гаич.
От думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че Македония до януари 2019 година трябва да получи покана за влизане в НАТО, става ясно, че „или с кука, или с измама, те ще вкарат в Алианса“ тази балканска страна, отбеляза той.
Ако натискът над депутатите от ВМРО-ДПМНЕ не доведе до очаквания резултат, в Македония ще се проведат предсрочни парламентарни избори, продължи Стеван Гаич. „В случай, че те бъдат проведени очаквам поражение на партията на Зоран Заев Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Освен това очаквам, че на изборите ще бъдат допуснати много нарушения“, допусна той.
Както смята сръбският експерт, проблемът с името на Македония, по повод на който населението гласува на референдума, всъщност не е главният за Брюксел. „За тях главното е всички балкански страни, които още не са в състава на НАТО, спешно да бъдат присъединени“, посочва той. Затова Гаич съветва да се разглежда провеждането на референдума в Македония във връзка с дискусията около „разграничението“ в Косово между сърбите и албанците. „ако Сърбия фактически признае Косово, то може да се обедини с Албания, която вече е член на НАТО. Тогава Сърбия ще се окаже в пълно обкръжение от страни-членки на НАТО и сръбските власти в този случай биха могли да заявят, че са длъжни да преразгледат политиката си на неутралитет. Абсолютно същото би могло да се случи и в Република Сръбска“, поясни своята гледна точка Гаич.
Както отбеляза сръбският политолог, въпросът за Балканите е изключително важен за конфронтацията Русия – НАТО, защото Алианса разглежда Балканите като пробойна в своята система за сигурност. Тази пробойна НАТО се опитва да запълни, създавайки фронт срещу Сурия, продължи експертът. Затова се оказва натиск върху Швеция и Финландия, които са членки на ЕС, но не са в НАТО, също да влязат в организацията, разказа той, като подчерта, че европейската структура на сигурността би претърпяла сериозни промени, ако тези планове се реализират.
„Любимата идея на хърватския президент Колинда Грабар-Китарович е т.нар. „инициатива за три морета“ – Балтийско, Адриатическо и Черно, също има за цел укрепването на „санитарния кордон“ срещу Русия“, заяви Гаич.
Завръщайки се на темата за референдума в Македония, експертът изказа мнение, че НАТО и ЕС там са претърпели колосално поражение. „Въпреки визитите на германския канцлер Ангела Меркел и други, македонският народ не излезе на референдум. Въпреки това, ЕС и неговите марионетки, като Зоран Заев, продължават да игнорират резултатите от референдума и преследват своите интереси“, заключи Стеван Гаич.<>Превод и редакция: Иван Христов

2018-10-11 07:53:42

http://www.focus-news.net/./news/2018/10/11/2576964/the-new-york-times-amerikanski-shpioni-i-tayna-diplomatsiya-razkrivat-ruskite-podrivni-deystviya-za-referenduma-v-makedoniya.html