Ивица Дачич пред СС на ООН: Спрете прищинската военна машина преди да предизвика ново кръвопролитие

Москва. В отношенията между Сърбия и Косово се разрази нова и крайно опасна криза. Колона на албанските специални части нахлу в населените със сърби райони на Косово и направи масови арести. В това число и гражданин на Русия, служител на мисията на ООН беше задържан и бит. Каква беше реакцията на Сърбия – и защо случилото се променя баланса на силите в региона, пише авторитетният руски вестник „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса.
В 5 сутринта на 28 май Специалните сили за сигурност на Косово (РОСУ) влязоха в северната част на страната в населените със сърби райони. Около 200 бойци на РОСУ с поддръжката на бронирани коли и няколко бронетранспортьора се движеха в две колони по протежение на пътя от Митровица на север към Зубин Поток. Към средата на деня те разчистиха долината на река Ибър, заедно с Лепосавич, като понесоха загуби.
Сръбското население отдавна е разработило система за предупреждение за опасност: сирените завиха още в Митровица, веднага щом колоната на албанския спецназ тръгна на север. След това на трасето оперативно възникнаха барикади, които албанците трябваше да взимат с щурм. Те използваха свето-шумови гранати, но ситуацията бързо стана напрегната и на някои места започнаха престрелки. Албански източници твърдят, че трима полицаи са получили наранявания. Към момента на писането на този текст в някои места в Зубин Поток продължават да се чуват спорадични изстрели.
Президентът на Сърбия Александър Вучич обяви, че привежда сръбската армия в състояние на бойна готовност и спешно свика Съвета за сигурност на страната, след което отиде в парламента, за да разкаже за случващото се. Според последните данни от Прищина, президентът на непризнатото Косово Хашим Тачи се готви в близките часове също да обяви мобилизация на местната армия, създадена въпреки мнението на Европа, и албанските сили за сигурност.
Премиерът на косово Рамуш Харадинай уведоми мисиите на ОССЕ, ООН и НАТО, че това е изключително полицейска операция за „борба с контрабандата и организираната престъпност“ и затова РОСУ уж са имали право да влязат с оръжие в северната част на страната. Това, разбира се, не е така. Въоръжени лица от албанска националност в униформа нямат право да влизат при никакви обстоятелства в населените със сърби общини, но кога ли това е спирало някого в Прищина. Това далеч не е първият такъв провокационен рейд, но сега той дойде точно навреме. Те умеят да улавят момента.
Формален повод за рейда на Север стана разследването на убийство на албански полицай. Броят на задържаните постоянно се уточнява, но предполагаемо те са около 30, повечето сърби и бошняци, но и няколко албанци. Сред арестуваните сърби има няколко служители на общинската полиция, за чието задържане на албанците им се наложи да използват сила. Те твърдят, че са заловили поне 15 полицаи, а освен това се знае за задържането на руснака Михаил Красновщев, служител на мисията на ООН в Косово (ЮНМИК).
Сръбският президент Вучич заяви в парламента, че е уведомил руското посолство и „съответните служби“. Междувременно албанските източници смътно съобщават, че „един руснак и един сърбин са били откарани в болница в Митровица“, така че най-вероятно албанските специални сили са използвали сила, за да задържат Краснощев. Според последните данни той има сериозни наранявания. Но служителите на мисията на ООН имат дипломатически имунитет.
Ден преди всички тези събития Александър Вучич се изказа в парламента с двучасова неразбираема реч. Конкретно, той заяви от трибуната на Скупщината, че нападението срещу сръбското население в Северно Косово е „въпрос на седмици или дни“. Той имаше предвид не полицейски рейд с ограничени цели, а пълноценен погром, подобен на този от 2004 година. Целият патос на речта на Вучич се свеждаше до това, че в своето сегашно състояние Сърбия не може да се надява на възвръщане на Косово, а освен това, както винаги, целият свят е против нас. И трябва някак да живеем с това в бъдеще.
Това е стара тъжна сръбска песен, елемент от националния манталитет: целият свят е срещу нас, трябва да отидем в кафаната. Вучич практически предложи Косово да бъде признато фактически, но не и на думи. Отчасти той е прав. Косово не може да бъде признато, можеш само да се примириш с неговото съществуване. Няма друг начин мозъкът на цивилизования човек да се съгласи на съществуването на Косово просто дори като явление, а не – дай боже! – страната не може.
За Сърбия това, както каза Вучич, е „най-лошото национално поражение“, вероятно сравнимо с турската инвазия. И наистина е така. Наистина е много трудно дори да се оцени мащаба на сръбската трагедия, гледайки от огромната и спокойна Русия.
Концепцията „съжителство, но не и признание” е друг компромис, който Вучич практически изтръгна от себе си. До вчера позицията на Белград за по-нататъшните отношения с албанците като цяло беше тайна зад седем печата. Нито Вучич, нито министърът на външните работи Ивица Дачич, нито профилиният министър Джурич никога не са изразявали това, което мислят по принцип по въпроса.
Всичко това само подстрекава апетитите на Прищина. Албанците са много внимателни към всяко кихане в Белград, улавяйки всичко, което изглежда като проява на слабост. В един момент те изчислиха, че могат изобщо да не се церемонят със сърбите и се отказаха от всякакви форми на конструктивен диалог, включително и за плана за размяна на територии, който изглежда беше одобрен и във Вашингтон, и в Москва. И двата „старши брата“ не отчетоха недоговороспособността на косоварите и тяхната фантастична упоритост при постигането на целите си.
Сега те просто се подиграват на Белград. Ако Вучич и неговото обкръжение не бяха постоянно под най-тежката преса от Брюксел, тогава още преди една година трябваше просто да се въведат сръбските войски в Северно Косово. И тогава правете каквото искате. Сега, след очарователната реч на Вучич в Скупщината, албанците решиха, че работата е свършена и трябва просто да бутнат падащия.
Прищина вярва, че Белград вече е на колене и е готов всеки момент да признае Косово. Действително, ако го погледнете по този начин, думите на Вучич „не контролираме тази територия” свидетелстват точно за това. Но Прищина трябва да ускори този процес, доколкото е възможно, те са уморени от чакането. Те вече ръмжат и хапят дори европейците, албанският манталитет изисква веществени доказателства за победата, от рода на главата на вражеския военачалник на копие. Затова те са готови за въоръжен конфликт и могат да организират провокации всеки ден. В Косово се смята, че сръбската армия е слаба, а планът за превъоръжаване с руска техника ще отнеме поне пет години, така че сега е дошъл момента да се вземе това, което е на тепсия.
Трябва да се признае, че заклещения в ъгъла Вучич напълно загуби инициативата.
Албанците отдавна правят това, което искат, а Белград измисля нови компромиси и сложни словесни формулуровки. И дори сега „ще реагираме сдържано, но ще защитим сръбския народ“. Как можеш да го защитиш „сдържано“? Десетки сърби са хванати, бити с приклада за пушки до полусмърт, а в същото време и руски служител на ООН, който има дипломатически имунитет по пътя, а вие „защитавате сдържано“?
Ситуацията е в процес на развитие и като цяло, може да се случи абсолютно всичко. Албанците разрушиха основните барикади и частично ги изгориха (димът още се вижда в Звечан). В този момент те не са заинтересувани да останат на Север, затова сблъсъците постепенно ще спрат, веднага щом последния човек с черна униформа и нашивка с орел напусне сръбските общини.
Но това, което се случи на 27 и 28 май 2019 г., никога няма да бъде забравено. Речта на Вучич, по-нататъшното й обсъждане, грубостта на албанците – всичко това промени баланса на силите в региона за един ден.
Поне е добре, че в крайна сметка задържаният руснак бе освободен.Превод и редакция: Иван Христов
2019-06-10 21:07:44
http://www.focus-news.net/./news/2019/06/10/2668460/ivitsa-dachich-pred-ss-na-oon-sprete-prishtinskata-voenna-mashina-predi-da-predizvika-novo-kravoprolitie.html