А сега ме наричат гений: историите на петима виртуози на цигулката

© Associated Press

„Дневник“ продължава традицията да публикува текстове, посветени на историята на музиката и на популярни композитори и изпълнители. Тази статия е за виртуозите на цигулката, а поводът е концертът в София на полската цигуларка Магдалена Филипчак и американската пианистка Джесика Ксилина Осбърн, които ще представят избрани творби на Шуберт, Сен-Санс/Изаи, Равел, Шьонберг, Бритън и Лютославски.Автор на статията е Венета Нейнска, музикант и артистичен директор на „Модо България“ – организацията, която стои зад проектите за популяризиране на класическата музика „Концерти „Мотив“ и „Концерти на възглавници“.Цигулар на Дявола

Нарицателно за цигулар и виртуоз, името на Николо Паганини (1782 – 1840 г.) е познато дори и в най-отдалечените краища на света. Започва музикалното си образование с мандолината, която усъвършенства чрез уроците на своя баща. Скоро става явно, че за съжаление освен големия си музикален талант има и генетично заболяване. То обаче му позволява да разтяга пръстите си по непостижим за здрав човек начин. Това умение впоследствие ще му донесе обвинения, че е продал душата си на Дявола, но болестта ще бъде причина и за немалко физически страдания – болки в ставите и в гърдите, проблеми с дишането, умора и влошено зрение.Освен цигулката и мандолината Паганини е владеел също виолата и китарата, а разнообразните му музикални интереси го превръщат в изпълнител с нечувани до този момент технически способности. Той е сред пионерите в изпълнението на флажолети и пицикати, които днес се смятат за традиционни похвати за демонстриране на виртуозност. Въпреки физическите си неразположения Паганини е бил чест участник в хазартни игри и непоправим Дон Жуан. Сам признава, че макар и да е лишен от красота, жените падат в краката му, когато чуят свиренето му. Славата му се носи далеч пред него в многобройните му пътувания из Европа и въпреки че оставя наследник, никога не се жени. Похожденията му били толкова многобройни, че Католическата църква в родния му град Генуа отказва да го погребе в продължение на десетилетия.Въпреки противоречивия си нрав Паганини е една от най-влиятелните фигури в музикалния свят, а почит към творчеството му изразяват чрез творбите си Лист, Шопен, Рахманинов, Шуман, Брамс, Изаи и много други. Освен прочутите 24 каприза за цигулка – според множество цигулари абсолютно ненадминати по трудност и до днес, Паганини пише пет концерта за цигулка и оркестър, а вторият от тях съдържа прочутата тема La Campanella: Гений! 37 години съм се упражнявал по 14 часа на ден,а сега те ме наричат гений!Въпреки че не пише нито един концерт за цигулка, Пабло Сарасате (1844 – 1908 г.) се реваншира повече от задоволително със своите многобройни и обожавани от публика и изпълнители виртуозни творби за цигулка. Роден е в испанския град Памплона, но още от най-ранна възраст пътува, за да усъвършенства музикалните си умения. Лично кралица Изабела му връчва цигулка „Страдивариус“ и поема всички разходи по неговите пътувания. След Мадрид следва Париж, където се установява до края на живота си, но винаги се завръща в родния си град за ежегодния фестивал с бягане пред бикове. Сарасате остава в историята и с фразата, с която отговаря на комплиментите, че успехът му се дължи на невероятния му талант: „Гений! Тридесет и седем години съм се упражнявал по четиринайсет часа на ден, а сега те ме наричат гений!“Обиколил целия свят със своята музика, Сарасате като изпълнител е вдъхновил едни от най-известните цигулкови творби за всички времена – Камий Сен-Санс му посвещава своята Интродукция и Рондо Капричозо, Едуар Лало – Испанската симфония, Макс Брух – Шотландска фантазия, а Хенрик Виенявски – втория си концерт. Композиторът Сарасате пък продължава да бъде един от най-изпълняваните цигулкови композитори и до днес, а в сърцата на почитателите му делят място неговите оперни фантазии „Кармен“, „Фауст“, „Ромео и Жулиета“, „Дон Жуан“, вдъхновените от испанския дух „Испански арии“, „Хабанера“, „Интродукция и тарантела“, „Навара“ и, разбира се, най-прочутото му произведение – „Цигански напеви“: Естетът ЙоахимКонцертът за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и струнните му квартети вероятно нямаше да се радват на днешната си популярност, ако не беше упорството на Йозеф Йоахим (1831 – 1907 г.) в разпространението им. Както и Сарасате, като малък Йоахим оцелява след заболяване от холера, за да стане най-големият му конкурент сред цигулковите виртуози на XIX век.Роден в унгарско семейство, Йоахим е в близки роднински връзки с фамилия Витгенщайн, както и в приятелския кръг на много други важни личности из цяла Европа. Подкрепен лично от Феликс Менделсон, Йоахим развива таланта си и се превръща в цигуларя, на когото самият Брамс посвещава своя прочут Концерт за цигулка, както и двойния си Концерт за цигулка и виолончело. Крит в продължение на 80 години, цигулковият концерт на Роберт Шуман също е посветен на Йоахим, но никога не е изпълняван от прочутия цигулар, тъй като той го е смятал за плод на лудостта на композитора и не е вярвал, че заслужава да става достояние на публиката. Съпругата на Шуман – Клара, също твори за виртуозния си колега, с когото има над 200 рецитала из европейските концертни сцени. Прочут преподавател, композитор на брилянтни каденци за множество концерти и интелектуалец с безупречен вкус, Йоахим е сред първите цигулари, правили аудиозаписи: Царят на цигулкатаНаричан така от изключителния си ученик Натан Милщайн, белгиецът Южен Изаи (1858 – 1931 г) започва уроци по цигулка с баща си и скоро след това постъпва в консерваторията в родния си Лиеж. Налага му се междувременно да свири в два оркестъра, за да подпомага финансово семейството си, и скоро бива изгонен от учебното заведение поради „липса на напредък“. Неправдата скоро е коригирана, когато един от най-известните цигулари на XIX век – белгиецът Анри Виотан, чува случайно от улицата как младият Южен се упражнява и му съдейства да се върне към учението с преподавател неговия асистент Хенрик Виенявски, а впоследствие и със самия него.Това е само началото на съвместната работа на Изаи с прочути музиканти и известни личности през живота му. Той лично преподава цигулка на белгийската кралица Елизабет въпреки липсата й на талант. Заради заниманията им Изаи получава признанието на кралицата, която основава конкурс за цигулари в негова чест. В началото надпреварата носи името на цигуларя, а след 13-годишно прекъсване около Втората световна война е възобновен с името „Кралица Елизабет“ и е сред престижните и до днес. Композиторът Цезар Франк му подарява грандиозната си соната като сватбен подарък, а Струнния квартет на Клод Дебюси е изпълнен премиерно от квартет „Изаи“. Френският композитор Ернест Шосон пише за цигуларя красивата си „Поема“. Камий Сен-Санс му посвещава редица произведения, а Изаи връща жеста с транскрипцията на „Етюд във формата на валс“: Тайният композиторСред най-популярните творби на Южен Изаи са неговите Шест сонати за соло цигулка, всяка от които той посвещава на различни цигулари от неговото съвремие. Номер четири е посветена на Фриц Крайслер (1875 – 1962 г.) – австрийския цигулар, който завършва живота си като американски гражданин. Както и повечето от големите виртуози на цигулката, Фриц също започва образованието си по инструмента със своя баща. Крайслер е само на 12 години, когато печели изключително оспорваната награда Prix de Rome и малко по-късно запленява английския композитор Едуард Елгар, който ще му посвети своя цигулков концерт. Занимания по медицина, изкуство и кратко участие в Първата световна война няма да отклонят Крайслер от пътя му на световноизвестен цигулар.Куриозна обаче е появата на повечето му известни произведения – младият музикант умишлено ги публикува като написани от различни известни композитори, за да задоволи глада на публиката за прочути имена и мелодични произведения. Именно такъв е случаят с пиесите Liebesfreud и Liebesleid, които композиторът изпълнява с характерната си сладост на тона и изящни фрази: Следващата седмица очаквайте втора част на статията с още истории за виртуозни цигулари.

Всичко, което трябва да знаете за:
Концерти „Мотив“ (40)
2020-01-12 17:48:36
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2020/01/12/4015335_a_sega_me_narichat_genii_istoriite_na_chetirima/