„Българският парадокс“: Емоционална връзка с Русия, но искат икономиката на Запада

© Георги Кожухаров

Българите имат емоционална и културна връзка с Русия, но искат да постигнат икономическия модел на Запада. Доволни са от членството в ЕС, но смятат, че Брюксел ги командва. Вярват в конспиративни теории, защото властта не комуникира с тях. Това са накратко изводите на неправителствената организация GLOBSEC, чийто доклад за настроенията към демокрацията в Централна и Източна Европа „Дневник“ публикува миналата седмица. „Дневник“ се свърза с авторките на доклада: Доминика Хайду и Катарина Клингова, които обясниха в повече подробности изводите си.Властта не говори с гражданитеСловаците и българите „изпитват много по-голямо недоверие към институциите си, не се чувстват включени в системата и съответно отхвърлят наративите, които „системата“ им дава, и търсят алтернативи.“ „Българите са разочаровани от управлението, което не им доставя необходимото. Само 30% са на мнение, че политическата система взима нуждите им предвид, а 59% смятат, че няма значение кой управлява, защото нищо няма да се промени“, казват те.

„Уклонът към конспиративно мислене означава, че системата на управление не е говорила достатъчно с гражданите, не им е обяснила какво означава да се живее в демокрация, как функционира международното сътрудничество и каква е ролята им като граждани“, казват Хайду и Клингова. „С други думи: има очевидна липса на стратегическа комуникация, която позволява на други наративи да превземат информационната бездна“. „Много политици използват ЕС като изкупителна жертва, представяйки успехите му като свои и приписвайки провалите си на него.“ В друг доклад на организацията – GLOBSEC Trends 2019, се отбелязва, че 60% от българите са на мнение, че страната винаги е била потисната и никога не е успявала да контролира собствения си път. Този процент е по-висок само в Словакия (68%). „Управлението на СССР е оставило дълбоки белези и рани върху обществата в Централна и Източна Европа. Лечението им ще бъде трудно, особено при положение, че мнозина прилагат този „наратив на потисничество“ към ЕС. Това отново показва липсата на комуникация към гражданите, при положение, че е лесно той да бъде оборен – България е интегрален член на съюза, има глас при взимането на решенията и се присъедини към него доброволно“, казват изследователите.“Българският парадокс“Скептицизмът към Запада е свързан с културните и политически връзки с Русия, обясняват още изследователите. „Някои проруски наративи са антизападни и заради това тези държави са по-склонни да повярват на определени дезинформации или конспиративни теории. Особено при положение, че 71% от българите и 35% от словаците твърдят, че ценностите им съвпадат с тези на Русия“, посочват те.Тук се открива и връзка с „усещането за заплаха в двете държави. Само 7% от българите са на мнение, че Русия е заплаха, докато 25% мислят същото за САЩ.“В по-старото изследване се споменава и т.нар. български парадокс: „Емоционалната и културна връзка с Русия е омешана с желанието да се възпроизведе западният икономически и политически модел на успех и просперитет. В резултат от това, отношението и към двете страни е позитивно.““Българите имат много объркано възприятие за ЕС: 8 от 10 подкрепят членството, но почти същият дял хора (77%) вярват, че ЕС диктува на България какво да прави и тя няма думата. Дори повече (79%) са на мнение, че държави като Германия и Франция управляват съюза.“Традиционните ценности“Включихме ги в изследването, защото идеята, че други актьори застрашават „традиционните ценности“ се използва от популистките политически играчи. Този въпроси измерва по-скоро чувствителността на обществото към този наратив. Традиционните ценности са сравнително абстрактен термин и проучванията ни предполагат не само, че във всяка държава отношението към тях е различно, а че има и поколенчески разлики. Освен това през 2019 г. открихме, че 71% от българите смятат, че ценностите им съвпадат с тези на Русия, а само 63% – че съвпадат с тези на ЕС. В това отношение България изпъква в региона.“Къде бърка ЕСПостиженията на ЕС трябва да бъдат промотирани по-добре и обяснение на обикновените хора в държавите-членки, смятат Хайду и Клингова. „Политиките на ЕС обикновено не се включват в обществения дебат и заради това хората не ги разбират.“ Според тях предприсъединителните комуникационни кампании трябва да бъдат възобновени, като националните институции също трябва активно да разпространяват информация от тях. „Трябва да локализираме ЕС за хората, за да не изглежда просто като купчина инстутиции в Брюксел“.
2020-06-29 17:45:50
http://www.dnevnik.bg/sviat/2020/06/29/4084937_bulgarskiiat_paradoks_emocionalna_vruzka_s_rusiia_no/