Трябва да си говорим. Защото държавата е завладяна

© Надежда Чипева, Капитал

Властта е прекрачила граници, които не се прекрачват.

Коментарът е от блога на автора.Протестът е много важен. И колкото повече хора участват в него, толкова по-силна е тезата, че властта е прекрачила граници, които не се прекрачват.Но има много хора, които не могат или не искат да са на протест. Аз например не мога да бъда толкова често, колкото ми се иска, тази седмица съм „2 от 5“. Има хора с малки деца, има хора, работещи на смени. Има хора, които се притесняват от вируса, за да не заразят близките си в рискова група.

Има и такива, на които тази форма на гражданско участие не им харесва,не обичат да са в тълпа, без значение колко са недоволни.И това е окей.Има такива, които дори ще са критични към едно или друго нещо. На които са им затворили автобусната спирка, които не могат да отидат с колата на работа, или които се налага да закъснеят за работа, за да заведат детето си на градина. И те могат да са недоволни и критични, като същевременно подкрепят исканията на протеста.И това е окей.Има хора, които не харесват, че на протеста има представители на една или друга партия (или бъдеща партия). За тях е строго разграничението между гражданското и партийното и макар да не съм съгласен с тях, имат своите основания да кажат „без мен“.Има и такива, които ще бъдат уволнени, ако бъдат видени на протест. Такива, които ги е страх, че ако са против властта, бъдещето им е неясно.Това, което управляващите правят, еда превърнат тези естествени различния в клинове, които да забият в обществото.Повтарят от сутрин до вечер опорни точки, които да извадят на повърхността съществуващи и неизбежни различия. Че само на жълтите павета се протестирало. Че искали да върнат БСП на власт. Че двайсет човека „тероризирали“ два милиона. Че нямали единни искания.В отговор на това, нашата задача е да си говорим. Без да се нападаме. Да приемем гледната точка на всеки, който е недоволен от управлението (а такива са почти всички), да се фокусираме върху това, че управляващите са прекрачили границата на допустимата наглост (включително чрез подмолните си опорки).Няма всички да сме съгласни с кого не бихме излезли на площада, няма всички да се юрнем след един или друг хванал микрофон на площада, няма всички да приемем блокадите като ефективно средство за протест. Но можем и трябва да си говорим, за да не бъдем „ние“ и „те“, „тия“ и „ония“, „горките граждани“ срещу „талибаните“, „тези с гражданска съвест“ срещу „заспалите“.Това е в услуга единствено на управляващите, за да запазят властта и да продължат да я упражняват нелегитимно (а чрез скритите зависимости, като тези, осветени на Росенец).Тактиката на сеене на раздор е стара и за съжаление ефективна.Защото да не си съгласен с някого е естествено. Трябва да тръгнем срещу течението и да си говорим приятелски с тези, с които не сме съгласни. Някои ще се окажат „герберски тролове“. Но повечето не са. Някои ще се окажат „заспали и незаинтересовани“, но повечето не са. Някои ще се окажат „луди радикали“, но повечето не са.И ако искаме да не им мине номерът, трябва да си говорим. Спокойно, приятелски и незабравяйки причината за всичко това – превзетата ни държава.

Всичко, което трябва да знаете за:
Протести 2020 (238)
2020-08-02 17:46:02
http://www.dnevnik.bg/analizi/2020/08/02/4098295_triabva_da_si_govorim_zashtoto_durjavata_e_zavladiana/