„Подивява“ ли Франция? Изразът предизвиква безпокойство

© Associated Press

Темата е сериозна: насилието във френското общество. Водещи министри обаче спорят за думи, употребени в дебатите за това колко сериозен наистина е проблемът и как най-добре да бъде описано случващото се. Това лято на инциденти – от обиди до нападения, някои кръвопролитни – премина в кресчендо на насилие. Но дали Франция е станала „по-дивашка“, както каза министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен. И дали проблемът с нарастващото чувство за несигурност се подсилва от самото използване на думата „дивашка“, както твърди министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети?Криминалната статистика не дава ясен отговор, но лексиката оказва въздействие. Дарманен, назначен за министър при промените в правителството преди два месеца, даде тона за твърда политика, като каза, че „нарастващата диващина сред част от обществото трябва да бъде спряна“. Спорната дума на френски ensauvagement означава „подивяване“. Тя е използвана в последно време от крайната десница, често по адрес на младежи, предимно от имигрантски произход, в променящата се Франция, която сякаш губи традиционни ценности като уважението към властта. Някои смятат думата за обременена с расистки подтекст.“Възприемането на думата ensauvagement е голяма отстъпка пред крайната десница. Тази концепция косвено свързва нарастването на насилието с имиграцията, с етническото размесване на обществото. Употребата (на тази дума) е политическа грешка“, написа депутатът Орелиен Таше в „Туитър“. Критици твърдят, че вътрешният министър използва думата, за да привлече нови избиратели преди регионалните избори догодина и президентските през 2022 г. Политическите корени на Дарманен са в консервативната десница, но той обедини сили с президента центрист Еманюел Макрон след победата му на президентските избори през 2017 г. Дюпон-Морети, един от най-изтъкнатите френски адвокати, за когото се смята, че има политически симпатии към левицата, стана министър на правосъдието при промените в правителството през юли.

Макрон се въздържа от всякакво използване на думата „диващина“ и вместо това говори за нарастваща „неучтивост“ във Франция. Смъртта през юли на автобусен шофьор, нападнат от младежи в югозападния град Байон, след като ги помолил да си сложат маска,е посочвана като основен пример за новата мрачна действителноств една Франция, където, по общо мнение, насилието се увеличава. Друг изтъкван пример е насилието и мародерството на булевард „Шан-з-Елизе“, след като футболният клуб „Пари Сен Жермен“ загуби от „Байерн“ (Мюнхен) финала на Шампионската лига миналия месец.Над 230 кметове на малки градове, които по правило са най-уважаваните политически личности във Франция, са внесли оплаквания за нападения, вариращи от обиди до покушения. На среща в сряда с представители на кметовете премиерът Жан Кастекс обеща извършителите на атаки срещу лица на изборна длъжност да бъдат наказани.Все пак критици на Дарманен казват, че е несправедливо френското общество да бъде описвано като дивашко. Те твърдят, че социалните мрежи преувеличават насилието, като хората снимат и постват все повече. В изявление от четвъртък Социалистическата партия препоръчва на правителството на Макрон да се съсредоточи върху обучението и набирането на полицаи по места, а не да се стреми да спечели гласовете на консервативните избиратели.Марин льо Пен, участничка в балотажа от президентските избори през 2017 г. и лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“, нееднократно е говорила за нарастваща „диващина“ на френското общество. Преди по-малко от година тя председателстваше конференция под надслов „От престъпност към диващина?“. Във вторник тя написа в „Туитър“ за „лято на диващина“ и осъди реакцията на правителството. Льо Пен, коятовероятно отново ще се изправи срещу Макрон през 2022 г.,използва тази дума още от 2013 г. Правосъдният министър казва, че самата дума „дивашки“ е в корена на проблема със сигурността във Франция. Във вторник Дюпон-Морети заяви по радио „Юроп-1“, че тази дума създава „чувство на несигурност“. По думите му това чувство се подхранва от икономическите трудности, опасенията от коронавируса и „популисткото говорене“ и борбата с нея е по-тежък проблем, отколкото самата несигурност. „Франция не е място, където режат гърла“, каза той.Няма нито един набор от статистически данни, които измерват дали престъпленията и правонарушенията се увеличават или намаляват. Един доклад от юли, базиран на полицейски данни, регистрира значителен ръст в десетина категории, включително увеличаване на нападенията срещу хора с 21 процента. Вътрешното министерство обаче добавя към тези числа предупреждението, че те може да отразяват статистическа корекция след карантината, когато престъпленията във Франция и другаде рязко намаляха.За да отговори на критиците, които твърдят, че съдебната система е прекалено небрежна, Дюпон-Морети обеща нови мерки през следващите дни. Очаква се вътрешният министър да направи същото. Засега Дарманен предприе мерки срещу използването на наркотици, като от вторник се налагат глоби на всеки хванат с марихуана или кокаин.Междувременно френският премиер се опитва да сложи край на противоборството в кабинета. „Говорим за сериозна тема, за несигурността. Въпросът не е в думата, която използваме за квалифициране на явлението, а за действията, които трябва да предприемем, за да се справим с него. Точка“, заяви Кастекс във вторник. /БТА
2020-09-14 17:45:08
http://www.dnevnik.bg/sviat/2020/09/14/4113919_podiviava_li_franciia_izrazut_predizvikva_bezpokoistvo/