Сексизмът и звездите

В началото на ХХ век сред астрономите преобладава схващането за принципа на еднаквост, според който се предполага, че всички обекти във Вселената са изградени от едни и същи елементи, в приблизително еднакви количества.
През 1925 г. обаче Сесилия Пейн, доктор на науките от Харвард, открива, че звездите са съставени от милион пъти повече водород, отколкото се е предполагало дотогава. Но тъй като е твърде млада и е жена, научната общност отхвърля бързо нейните открития без да ги разглежда в подробности. Ще минат няколко десетилетия, преди Пейн-Гапошкин да получи признанието, което й се полага.

 

В книгата си “От какво са направени звездите“, използвайки компактна и умела проза, Донован Мур проследява животът и работата на Пейн-Гапошкин от началното училище до превръщането й в астроном от световна класа. Мур включва в съдържанието впечатляващ контекст за ширещия се сексизъм сред британското академично общество в началото на 20-ти век.

Той отбелязва например традицията в университета в Кеймбридж, при която, когато жени влизат в лекционна зала, мъжете започват да тропат с крак в такт с техните стъпки. Това е била своеобразна култура на дискриминация, която на моменти прераства дори в насилие, както става на 24 октомври 1921 г., когато университетът обявява решението си да предостави на жените “титулни степени“. В отговор на това решение разгневена тълпа мъже от Кеймбридж щурмува женския колеж, блъскайки по железните му порти с количка за въглища.

 

Читателят среща светила във физиката и бъдещи носители на Нобелови награди в лабораторията в Кавендиш, където Сесилия се обучава като студентка. Лабораторията е ръководена от Дж. Дж. Томсън, когато тя пристига там, и от Ърнест Ръдърфорд, когато тя напуска. Томсън, между другото, тогава вярва, че жените “просто нямат интелектуалния капацитет да бъдат физици от световна класа.“

 

На Пейн-Гапошкин също е преподавал Нийлс Бор, чиято квантова теория за атомната структура ще й позволи впоследствие да направи своите собствени революционни заключения. Към края на следването си в Кеймбридж постепенно става ясно за Сесилия, че никога няма да бъде назначена като астроном в Англия. Поради което тя си осигурява стипендия в обсерваторията в Харвард и се премества в Америка.

Въпреки че сега вече са й предоставени възможности за изследователска дейност, дискриминацията продължава и там. Един от най-възмутителните примери за това е президентът на Харвард, Абът Лорънс Лоуел, който заявява, че Пейн-Гапошкин никога няма да бъде обявена за професор, докато той е жив. 


“Лоуел се опитва да ограничи квотата за евреите в Харвард до 15 процента, а също така прави опит и да забрани на чернокожите студенти да живеят в общежитията на първокурсниците. И в двата случая надзорния съвет на Харвард го отменя“, пише Мур. “Съветът обаче не го отменя, а през 1928 г. дори постановява, че жените не трябва да получават назначения от Харвардската корпорация.“
Сесилия е покрусена от това: “Нямах официален статут “, припомня си тя по-късно. “Платено ми беше толкова малко, че се срамувах да го призная пред познатите си в Англия.“ 

 

Въпреки тези и други трудности постиженията на Пейн-Гапошкин са забележителни. Тя издава няколко книги и повече от 270 статии в научните списания, назначена е както в Кралското, така и в Американското астрономическо дружество и в Американското философско дружество, направена е почетен доктор на Смит Колидж и е първата жена, получила наградата за постижения на Американското астрономическо общество.

 

През 1956 г., след смъртта на Лоуъл, тя е обявена за първата жена професор в Харвард. Сесилия почива точно преди изборите, които биха я приели и в Националната академия на науките.
За Мур Пейн-Гапошкин е класически процедиращ учен. “Тя издържаше всичко – от лабораторни светлини до подигравки в класната стая, защото нямаше избор. Тя беше обладана от истински порив за знания, което означаваше, че нищо по пътя й не може да я спре.“
Това е възглед, който отеква и в собствените мемоари на Сесилия: “Не правете научна кариера в търсене на слава или пари. Има по-лесни и по-добри начини да стигнете до тях. Заемете се с това само ако нищо друго няма да ви удовлетвори; защото нищо друго вероятно няма да може да се сравни с това, което ще получите от науката.“

 

Източник: Science Magazine

Превод: Радослав Тодоров



2021-03-13 09:50:14

Сексизмът и звездите