Извънземни в Слънчевата система? Търсенето на живот едва започва

© nasa.gov

Оумуамуа, първият засечен от човека обект, влязъл в Слънчевата система – едва през 2017 г. Учените смятат, че подобни преминавания на междузвездни обекти стават често (и макар в науката да преобладава схващането, че това е естествен астероид), появата му тласна дебата за търсенето на разумни форми на живот в неочаквана посока.

Сто милиарда галактики, с невъобразимо изобилие от планети – и това е равносметката на вид, познаващ съвсем малка част от Вселената. Дори само един процент от потенциално обитаемите от тях да се окажат много сходни със Земята, изкушението да се допуска съществуването на живот, включително съзнателен, е обяснимо. При това други, непознати на човека форми може да се нуждаят от съвсем различни условия и следователно необитаеми за видовете на Земята планети да са обитаеми за тях.Доказателства за съществуването на „извънземни“ още няма, въпреки десетилетните усилия на учените да търсят в различни точки на Вселената, следи, който най-малкото да потвърждават, че са били там.А защо да не търсят и в Слънчевата система? Ново изследване предлага още възможности за тази ниша: например с поглед в „дълбокото минало“. То стана повод дългогодишни наблюдатели да напомнят, че работата в тази сфера едва сега започва.От радиосигнали към артефакти

Мисълта не е налудничава: Слънчевата система е на 4 млрд. години и ако друга мислеща форма на живот е възникнала в някоя от хилядите планетарни системи в Млечния път и през този огромен отрязък е постигнала нужното технологично развитие (надминавайки хомо сапиенс), проявила ли е любопитство към „съседите“? Или е проучвала чужди системи в името на собствената си сигурност?Изследователите обикновено наблюдават състава на атмосферата в търсене на признаци на живот (или поне на условия за него такъв, какъвто човекът го познава) на други планети, често далечни; това прави в момента и „Джеймс Уеб“, най-голямата космическа обсерватория, създавана от хомо сапиенс. С модели и наблюдение се изучават и повърхността на Марс, или атмосферата на спътника на Сатурн, Титан, съставена предимно от азот (като земната) и въглеводороди. Ще се търсят така наречените биосигнатури – в случая следи от газове, които могат да оформят животоподдържаща среда. Седем процента от времето за първата година работа на „Джеймс Уеб“ е предназначено за наблюдения на Слънчевата система.За търсене на интелигентни извънземни организми в науката (и във фантастиката) опитите за улавяне на радиосигнали, изпращани от тях, са добре известни.

Дисциплината търсене на извънземен разум (Search for Extraterrestrial Life, SETI) се появява с първите си експерименти в Съединените щати още през 1960 г. (проектът Ozma на Франк Дрейк). В следващите десетилетия има примери за организирани международни усилия на екипи изследователи. НАСА финансира някои проекти, но периодично е критикувана като излишна, нелепа или разхищение на средства. Въпреки това, от Калифорния (UCLA) до Китай, тези проекти продължават. Сред добилите популярност в последните години е Breakthrough Listen на покойния британски физик Стивън Хокинг и израелския милиардер (вече без руско гражданство) Юрий Милнер, за чиито цели бяха избрани милион „недалечни“ звезди и центровете на сто галактики.

Засега търсенето в тези проекти не се увенчава с успех, въпреки технологичния напредък на телескопите, подобрения анализ на данни и международното сътрудничество (изследванията на „Джеймс Уеб“ и познанията за екзопланети, които ще донесе, вероятно ще отворят нови възможности). Светове като яйчени черупки или захарен памук: как „Джеймс Уеб“ ще изследва екзопланетитеРадиосигналите същевременно почиват на идея, която с времето може да се окаже изобличена като самозаблуда: ами ако извънземните не ползват същите технологии?Публикуваният по-рано през есента доклад, обединил учени от академични и други институции, включително „Джонс Хопкинс“, НАСА, „Бъркли“ и много други, обаче се съсредоточава върху друга концепия: търсене на извънземни „артефакти“ (SETA).Свързаната с тази тема ниша на „техносигнатурите“ не се свежда само до идеята, че изградили „мегаструктури“ цивилизации ще се видят сравнително лесно: за едва 65 години човешка активност в космоса вече има апарати, напуснали Слънчевата система (за Voyager 1 това бе съобщено преди десетина години). Всякакви подобни следи може да останат непокътнати в продължение на милиарди години.Тя не е нова, но е по-слабо проучена; почива на идеята, че достатъчно развита цивилизация може да поиска да изследва галактиката (досущ както човекът все повече се стреми към това), сами или със сонди (каквито ползва човекът). Както отбелязва специализираното издание Space.com, такава цивилизация би имала потенциално 4.5 млрд. години на разположение, за да го направи.“Дълбокото минало“Достатъчно е цивилизацията да е преминала през Слънчевата система някога през този период, за да остави следа. Авторите на изследването, водено от Джейкъб Хак-Мисра (Blue Marble Space Institute), предлагат стратегия за търсене на тези следи чрез действащите телескопи и сонди.Концепцията засяга три вида артефакти: останки от космически кораби на повърхността или космически боклук (каквито е оставил и човек и каквито на много тела без вулканична дейност в Слънчевата система могат да останат на повърхността милиарди години); намиращи се в състояние на гравитационен баланс или орбитиращи около естествен спътник неработещи (или активни) апарати, които може силно да наподобяват астероид или комета; и междузвездни артефакти, които прекосяват галактиката без посока.Как обаче да бъдат засечени?“Джеймс Уеб“ или обсерваторията „Чандра“ биха могли да засекат следи от веществата, отделяни при задвижването на кораба, а колкото по-бърз е той, толкова по-голямо количество изхвърля. Лазерно задвижване със слънчево платно също би могло да се дасече.Следваща възможна посока: необичайни орбити на малки обекти, изкривени от преминаващ апарат. Земята търси чистачи: космически боклук колкото зрънце сол може да убие човекТърсене на знаци за намеса в Слънчевата система. Ако извънземни ползват открит рудник на Меркурий например, той вероятно ще се вижда и днес. Ако оборудване за подобна индустрия се използва досега, вероятно ще генерира отпадна топлина, а тя би се засичала лесно на фона на радиацията, излъчвана от повърхността на планетата или Луната (в по-радикалните случаи може да се открият дори следи от замърсяване).Докладът идва тъкмо навремеИзследването е от симпозиум на изследователската група Penn State Extraterrestrial Intelligence Center (PSETI), който търси техносигнатури във Вселената. Това не е първият подобен проект (пример е Galileo Project на Харвардския университет) в момент, когато изследователите се готвят за промяна в подхода, който разчита най-вече на радиосигнали: желанието за нови хоризонти се появи и в доклад на НАСА след семинар, посветен на техносигнатурите, през 2018 г.“Не можем напълно да изключим възможността да има техносигнатури в Слънчевата система, така че може да си струва да се погледне“, казва Хак-Мисра за изданието Universe Today. Хак е участвал във финансирано от НАСА проучване, търсещо следи от парникови газове в атмосферите на екзопланети. Той вече е изготвил доклад и за възможностите пред „Джеймс Уеб“.Събитията от последните години обаче насочват вниманието и в другата желана от него посока: към Слънчевата система, в която човекът за пръв път засече преминаването на междузвезден обект едва преди пет години.Оумуамуа (от хавайски – „дошъл първи“) най-напред е смятан за комета, след това се оказва астероид и едва малка част от изследователите допуснаха, че може да е продукт на извънземна технология. Няколко изследвания (най-известното е Project Lyra) обаче се застъпват за подробното му изучаване – и на преминалия по-късно, също междузвезден, 2I/Борисов – в близките години, дори със сонди, които да вземат проби от тях и да ги върнат на Земята. Както отбелязва Universe Today, засичането им потвърди вече допусканото от астрономи: междузведни обекти навлизат редовно в Слънчевата система.

Според Хак-Мисра сонди и други апарати, изпращани към планети от Земята, биха били подходящи да се ориентират и към търсенето на техносигнатури (и то без промени в апаратурата и мисиите). Изданието определя такава цел като съзвучна с препоръките във водещето астробиологично проучване, изготвено за НАСА за периода 2023-2032 г., Planetary Science and Astrobiology Decadal Survey: то препоръчва мисии с безпилотни апарати до Уран, до Енцелад (спътник на Сатурн), пилотирани – до Марс и Луната. Препоръчва се дори споменатата мисия за пресрещане на междузвезден обект, особено предвид че засичанията на тези обекти ще се „увеличат драматично“.

В този момент техносигнатурите може да се окажат основното направление и то отново става привлекателно за поне една държава. Както казва за New York Times Magazine астрофизикът от университета в Рочестър Адам Франк, посетил споменатия симпозиум в Тексас през 2018 г., изненадата, когато пристига в Хюстън да обсъжда търсенето на извънземни чрез следи от технологии на чужди светове, е огромна, защото зад идеята, изглежда, е американската космическа агенция. НАСА дълги години се дистанцира от въпроси за извънземните, а изведнъж организира подобен семинар.Тази среща в Хюстън бе зората на нова ера, поне аз така я видях. Всеки там гледаше ококорено: нещо като „О, Боже, това наистина ли се случва?“Адам Франк, астрофизикС колегите си Франк създава група, която категоризира атмосферните техносигнатури – с идеята да ги опише в нещо като „библиотека“, за да разполага човечеството с подобие на каталог за проверка на доказателствата дали на дадена планета има развита в технологично отношение (според представите на хомо сапиенс) цивилизация. Групата не се занимава с усилия за връзка с потенциални други цивилизации: това би означавало учените да предпоставят дали другият иска или не иска да общува.Работата по търсенето – независимо дали става дума за техносигнатури или други методи – вероятно едва започва.Предвид пробивите от последните години – хилядите новооткрити екзопланети, мощните инструменти за наблюдение на космоса – Франк продължава: „След 2500 години, в които хората си крещят един на друг за живота във Вселената, в следващите 10, 20, 30 години всъщност ще получим данни.“

Всичко, което трябва да знаете за:
Изборът на редактора (3499)
2023-01-22 16:40:52
http://www.dnevnik.bg/sviat/2023/01/22/4403539_izvunzemni_v_slunchevata_sistema_turseneto_na_jivot/?ref=home_tema1