Много знаци, малко закони: какво предстои в последните дни на парламента

© Георги Кожухаров

Важните закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост“ – това ще бъде мантрата в последните дни на 48-ото Народно събрание. Но както се случи и в предходното, декларациите за готовност се очертава да надвишат чувствително броя на одобрените законодателни текстове.Най-вероятно депутатите ще успеят да се отчетат с окончателното гласуване на два от проектите, по които няма съществени разногласия, а ключовите за следващите траншове от евросредства и за кандидатурата на България за Шенген текстове за реформа на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и за разследването на главния прокурор ще приключат до първо четене. Така партиите смятат да демонстрират пред избирателите и европейските партньори на страната готовност за промени, гарантиращи ефективност на съдебната система. В същото време обсъждането на истинските реформи ще се върне в изходна позиция и ще започне от нулата в следващото Народно събрание.Кое е първо: датата на изборите или готовите закониСлед провала и на третия опит за съставяне на правителство дните на 48-ия парламент са преброени, а колко точно ще са зависи изцяло от президента Румен Радев, който трябва с един указ да разпусне Народното събрание и да определи датата на следващите избори до два месеца. Конституцията не поставя срок за това, но в последната година и половина той обикновено правеше това в рамките на около седмица. В събота (21 януари) дни държавният глава намекна, че няма да бърза, защото все още има важни закони за приемане и тяхното забавяне ще се отрази както на траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост, така и за опитите за влизане в Шенген през октомври тази година. От общо 66 обявени за изпълнение задачи до края на 2022 г. към 23 януари са изпълнени 21 и остават 45, показват официалните данни.

Радев даде да се разбере, че не иска избори през март и заради затрудненията да се подготвят одобрените от парламента „машинни бюлетини“, както и за да се избегнат евентуални технически затруднения с машините на гласуване при смяната на зимното часово време с лятно (26 март). Справка на „Дневник“ в сайта на Народното събрание обаче показва, че дори да остави депутатите да работят още една седмица, те оптимистично биха могли да приемат окончателно четири или пет закона по ПВУ, а реалистично – не повече от два.Гласуване като за последноМакар да изтъкваха законите по Плана за възстановяване и устойчивост като основен аргумент да се осигури правителство и работещ парламент, депутатите изкараха по-голямата част от трите месеца живот на 48-ото Народно събрание, за да преправят Изборния кодекс, да избират и сменят шефове на комисии и да изслушват министри.За общо 39 редовни и 7 извънредни заседания бяха приети 40 проектозакона и 80 решения, отчете в интервю за БНТ зам.-председателят на парламента Росен Желязков (ГЕРБ). Сред одобрените текстове обаче са само 2 от 16-те законопроекта по Плана за възстановяване и устойчивост: За разширяването на безплатната правна помощ в административни производства за хора с физически и ментални увреждания, получилите международна закрила или ползващи се от временна закрила За дигитализацията на имотния регистър Сега, извън БСП, която продължава да настоява в последната седмица на парламента да бъдат разгледани на второ четене промени в Кодекса на труда за вдигане на минималната работна заплата до 850 лв., останалите политически сили посочиха пред „Дневник“ като свой приоритет именно законопроектите, свързани с плана.

Най-конкретни бяха от „Демократична България“ – от обединението ще настояват в програмата за работата на Народно събрание тази седмица да влязат законът за медиацията, с който се дава възможност редица дела да минават през процедура по медиация, вместо да влизат в съда, както и промени в Гражданския процесуален кодекс за електронизация на заповедните производства.

Това са и единствените два законопроекта, които са преминали през разглеждане в комисия и по тях има изготвени доклади, така че имат реална възможност да бъдат приети. Прилагането им също обаче е спорно, доколкото за медиацията правната комисия гласува промените да влязат в сила не веднага, а от юли 2024 г.“Нека да го поотложим, за да има време да го четем или да го отменим“, коментира тогава председателят на комисията Радомир Чолаков. Междувременно преди второто четене в зала бяха съкратени от 12 на 6 видовете дела, по които ще е задължително търсенето на извънсъдебно решение. Така, например, при развод и всички спорове за родителски права преценката дали да има медиация ще е на съда.Второто четене друг пътЗа останалите проектозакони, на които предстои процедура по второ гласуване, все още няма становище от водещата комисия. Такова е, например, положението със законопроекта за противодействие на корупцията – един от най-спорните както в миналото, така и в действащото Народно събрание.През декември депутатите приеха на първо четене да има реформа в антикорупционното законодателство, но без да дебатират как точно ще изглежда тя като решиха да отложат този въпрос за второто четене на законопроекта. След това гласуваха максимален срок (21 дни) за внасяне на предложения между двете четения. Той изтече на 20 януари, така че теоретично ако парламентарната комисия по правни въпроси разгледа законопроекта и изготви доклад в рамките на тези дни, следващата седмица текстовете биха могли да бъдат одобрени окончателно. Такова допускане правят от ГЕРБ, но министърът на правосъдието Крум Зарков е скептичен, тъй като по думите му ще трябва повече време за изчистване на текстовете и обсъждане на новите предложения.

В понеделник следобед от програмата за работата на комисията стана известно, че депутатите нямат намерение да се занимаят с този законопроект, тъй като той не е включен в дневния ред на правната комисия, която ще заседава в сряда.

Сходна е ситуацията със законопроекта за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. Първоначално текстовете – едни подготвени от бившия правосъден министър Надежда Йорданова („Демократична България“) и други – от наследника ѝ Крум Зарков бяха отхвърлени с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“. След това ГЕРБ отново внесе законопроекта, но променен. Крум Зарков определи действията им като „най-символния акт“ на това Народно събрание, демонстриращ тоталното неразбиране на това, което правят депутатите.Вотът по разследването на главния прокурор – само символиченРазвръзка няма да има и по другата тема, която се превърна в център на политическите сблъсъци в последните десет дни – текстовете в Наказателно-процесуалния кодекс, въвеждащи механизъм за разследване на главния прокурор. След като веднъж гласуването на законопроектите в правна комисия беше отложено по искане на ГЕРБ, миналата седмица депутатите успяха да приемат законопроекта на първо четене в комисия, но с уговорката, че това е символичен акт и дадоха да се разбере, че имат твърде много възражения срещу него.

Това е законопроектът, който събира най-малка подкрепа в парламента и най-силен отпор от страна на ГЕРБ – бившите управляващи поддържат тезата, че дори и да бъдат приети, текстовете, ще бъдат оспорени в Конституционния съд.

Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова заяви пред „Дневник“, че законопроектът би могъл да влезе на първо четене в пленарна зала тази седмица, за да се „вземе политически кредит от всички партии“, но едва ли ще бъде приет окончателно преди разпускането на Народното събрание. През почивните дни представители от ГЕРБ коментираха в телевизионни участия, че законопроектът има нужда от сериозни редакции между двете четения. От „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ пък очакват процесът да бъде саботиран, както стана с реформата в антикорупционната комисия. Според наблюдатели подобен ход би дал възможност на всяка от партиите да демонстрира в предизборната кампания готовността си за промени в съдебната система, без да се налага да предприеме същински действия.Министърът на правосъдието Крум Зарков настоя именно този законопроект да бъде поставен с приоритет от народните представители като допусна дори възможност за съкращаване на сроковете между двете четения. Неофициално обаче депутати отхвърлят тази възможност. Това означава, че за пореден път опитът за реформа в съдебната система ще се отложи, а законопроектът, сочен и от президента сред ключовите за силна кандидатура за Шенген, ще остане за следващото Народно събрание.Още няколко закона, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост вероятно ще имат сходна съдба – ще бъдат одобрени от пленарната зала на първо четене, но няма да стигнат до окончателно одобрение и обсъждането им ще започне от нулата в следващия парламент. Това са законопроектите за личния фалит; за управлението на етажната собственост; за електронното управление.Седмицата ще започне с извънредно заседание, в чийто дневен ред са включени второто четене на промени в Закона за българския жестов език, изслушване на служебния външен министър Николай Милков за пребития в Охрид гражданин на Северна Македония с българско самосъзнание Християн Пендиков и дебат за премахване на 9 хил. тона незаконни отпадъци в град Плевен.

Всичко, което трябва да знаете за:
Изборът на редактора (3507)
2023-01-24 09:46:55
http://www.dnevnik.bg/izbori-2023/2023/01/24/4441366_mnogo_znaci_malko_zakoni_kakvo_predstoi_v_poslednite/?ref=home_mainStory