© Reuters
Западните съюзници на Украйна се оказаха изненадващо единни в подкрепата си за Киев и година след началото на руската агресия се оказва, че „пукнатините“ в това единство са по-малки, а не по-големи.Европейците са единни в решимостта си да подкрепят защитата на украинската независимост и желанието войната между Русия и Украйна да приключи възможно най-скоро вече не е толкова популярно сред тях.Това са част от заключенията от голямо проучване за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) във Великобритания и девет страни от ЕС, представляващи много голяма част от населението на съюза. То бе представено тази седмица от директора на неправителствената организация Марк Ленрд и Иван Кръстев, ръководител на Центъра за либерални стратегии в София.
Техният доклад демонстрира „забележителното сближаване на Европа, изследва три основни двигателя на това единство и обяснява как европейските лидери могат да се позиционират за предстоящите предизвикателства“. И подига въпроси като: Може ли единството на европейското обществено мнение да изненада Путин – така, както го направи борбеният дух на украинците? Какво ни казва динамиката на общественото мнение през последните 12 месеца за следващия етап от войната? Данните от агенциите Datapraxis и YouGov показват, че в няколко страни – Естония, Полша, Дания и Великобритания – сега има ясно предпочитание Украйна да си върне цялата територия, дори ако това означава по-дълга война или повече украинци да бъдат убити и разселени.В Германия и Франция броят на онези, които искат войната да приключи възможно най-скоро, е намаляла значително. В Германия сега почти толкова хора искат Украйна да си върне цялата територия, колкото искат войната да приключи възможно най-скоро. А във Франция вариантът за дълга война има лека преднина пред варианта за прекратяване на войната възможно най-скоро. © Reuters Германски части от бойната група на НАТО в Литва по време на ученията Griffin Lightning на 7 март. Само в Италия и Румъния много повече хора все още смятат, че войната трябва да свърши възможно най-скоро.Това е доста по-различно от сходно проучване през май миналата година, показало, че европейците са дълбоко разделени относно това как виждат края на войната. Тогава „лагерът на мира“ (войната да приключи възможно най-скоро, дори ако това означава Украйна да направи отстъпки на Русия) бе по-голям от „лагерът на справедливостта“ (само ясно поражение на Русия може да донесе мир, дори това да означава по-дълга война). Полша беше единствената страна, в която повече хора бяха във втория лагер.Сега, през януари 2023 г., три блока в ЕС опровергават медийното клише за държавите „ястреби“ в Източна Европа и „гълъби“ в Западна: „ястреби“ в Северна и Източна Европа (Естония, Полша, Дания и Великобритания), където повечето хора силно подкрепят целите на Киев във войната. „двусмислен Запад“ (Франция, Германия, Испания и Португалия), където мненията са разделени за това как трябва да приключи войната. „слаби брънки на юг“ (Италия и Румъния), където преобладава предпочитанието войната да приключи възможно най-скоро. Проучването разкрива и чувствителна промяна в отношението към Русия. Във всяка анкетирана страна преобладаващото мнение сега е, че това е противник (вариращи от едва 32 процента в Румъния до 77 процента в Естония). В деветте анкетирани държави-членки на ЕС само 2 процента от анкетираните виждат Русия като съюзник, а 12 процента я смятат за необходим партньор за тяхната страна. Междувременно 66% от анкетираните виждат Русия или като противник, или като съперник. Защо общественото мнение се промени по този начин?И което е по-важно, колко трайно е това единство?Вероятно няма еднозначно обяснение за тази динамика, казват Ленард и Кръстев. И все пак те посочват три основни и взаимно подсилващи се фактора, довели до тази промяна: успехът на Украйна на бойното поле начинът, по който войната обедини двете страни на политическия спектър ролята на САЩ. Успехите на украинската армия през лятото и есента показаха, че украинската победа сега изглежда по-реалистична и възприятията на европейците за воденето на войната се промениха.Първо, хората съобщават за промяна в представата си за това колко мощни са Русия и ЕС, което е свързано с това имат ли украинците реален шанс да спечелят войната. Голяма част от европейците смятат, че Русия е по-слаба сега, отколкото казват, че са смятали, че е била преди войната. В деветте анкетирани държави от ЕС средно почти половината (46%) смятат Русия за еднакво слаба или по-слаба от преди 24 феврри 2022 г. Отново половината (средно 49%) смятат, че ЕС е по-силен или поне толкова силен, колкото преди войната. Второ, войната обедини различни направления на европейското обществено мнение и предизвика радикално преосмисляне както в лявата, така и в дясната част на политическия спектър.
„Докато либералните, проевропейски настроени поставиха под съмнение възгледите си за ролята на национализма, националистическата десница беше принудена отново да коригира възгледите си за ролята на ЕС. Много гласоподаватели отдясно осъзнаха, че суверенитетът може да бъде възстановен само чрез комбинирани действия и много предишни евроскептични партии се отказаха от обещанията си да напуснат ЕС или еврото. (…)Имперската агресия на Путин и националистическата мобилизация на Украйна поставиха под въпрос начина, по който либералните европейци гледаха на света. Докато страхът от руска атака ги принуди да преосмислят стойността на твърдата сила, възхищението им от украинската устойчивост ги принуди да преоценят стойността на едно постгероично общество“, казват авторите на доклада.
Според Ленард и Кръстев отговорът на руската инвазия може да се разглежда както като прегръщане на суверенитета от либералите, така и като по-нататъшно интегриране на някои от партиите в националистическата десница. Резултатът е размиване на разделението между ляво и дясно в Европа по геополитически въпроси – и преминаване към сливане на национализъм и космополитизъм.
„Това беше особено очевидно в решението да се предложи на Украйна статут на кандидат за членство в ЕС – при което постнационална организация, фокусирана върху закона, а не върху войната, се обедини зад военна подкрепа за националистическа кауза.“
Крайно вдясно и при евроскептиците има интересни процеси. Гласоподавателите на „Алтернатива за Германия“ (AfD) едновременно имат силно предпочитание за възможно най-скорошно спиране на войната (с 59% срещу 17% тя да продължи), но също така са почти поравно разделени дали Русия е съюзник или партньор (42%), или съперник или противник (48%).Избирателите на повечето други крайнодесни партии също виждат Русия най-вече като противник – отговор, даден от 42% от гласоподавателите на партията на Марин льо Пен (Rassemblement National), 41% от гласоподавателите на Братята на Италия, 53% от гласоподавателите на Конфедерация в Полша и 41% от гласоподавателите на Chega.Статията продължава след графиката. Изглежда Путин е успял да отблъсне електората на много от най-проруските партии в Европа.Трето, ролята на САЩ по време на войната е важен фактор за постигането на това единство. Обръщането на президента Джо Байдън към Европа също има значителен ефект върху общественото мнение в целия континент и помогна за насърчаването на ново единство между традиционните евроатлантици и европейските суверенисти. © Reuters Участниците в анкетата са питани какво представляват САЩ за техните страни, а не просто за Европа. В осем държави от ЕС повечето хора все още гледат на САЩ като на „необходим партньор“ – но в Дания и Великобритания преобладаващото мнение сега е, че САЩ са „съюзник“. В Германия и Полша мненията са сравнително разделени между тези две опции.
Това, което може би е още по-впечатляващо, е възраждането на идеята за американската сила в Европа.
„През 2021 г. много европейци се страхуваха, че САЩ ще бъдат засенчени от Китай в рамките на едно десетилетие. През 2023 г. във всяка европейска страна, която анкетирахме, европейците ясно виждат САЩ като по-силни или поне толкова силни, колкото са смятали преди. Това варира от 58 на сто във Франция до 76 на сто в Естония. Войната в Украйна напомни на европейците за американската военна мощ, което привидно ги успокои.“Любопитно е, че възприятието за по-силни САЩ върви ръка за ръка с възприятието за по-силен ЕС. В деветте анкетирани страни от ЕС 63% от онези, които виждат ЕС като по-силен, смятат САЩ също за по-силни – докато това мнение се споделя от само 22 процента от тези, които виждат ЕС като „по-слаб, отколкото казват, че са смятали преди“. От респондентите в деветте анкетирани държави от ЕС 45% смятат ЕС и САЩ или за по-силни, отколкото са смятали преди, или поне за толкова силни, колкото преди. Само 9 процента смятат и САЩ, и ЕС за слаби или по-слаби.
Тези резултати предполагат, че много европейци се чувстват част от обновен, силен Запад, воден от САЩ.
„Това се потвърждава и от друго изненадващо откритие. Противно на надеждите на някои европейски лидери, като Еманюел Макрон, европейците не очакват непременно Европа да се превърне в един от центровете на сила в един многополюсен свят. На въпрос за формата на глобалния ред след десетилетие, множество респонденти в деветте страни от ЕС очакват двуполюсен свят, със съперничещи лагери, водени от САЩ и Китай, а не многополюсен“, се казва още в доклада.
Всичко, което трябва да знаете за:
Изборът на редактора (3835)
2023-03-18 09:47:26
http://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/03/18/4461797_evropeicite_se_okazaha_po-sploteni_za_ukraina_sled/?ref=home_mainStory