Може ли да се вярва на думата на Фон дер Лайен: какво направи Брюксел и какво само обеща

© European commission (audiovisual service)

Урсула фон дер Лайен

Дневник Експрес

Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.

Урсула фон дер Лайен ще се изправи за последен път пред депутатите от Европейския парламент в сряда, за да им разкаже как изглежда бъдещето на ЕС през очите на първия му министър.Председателят на Европейската комисия ще произнесе последната си реч „За състоянието на съюза“, макар мнозина да смятат, че тя ще получи шанс да продължи за още пет години след европейските избори през юни 2024 г. Но докато не е обявила кандидатурата си, което може и да не се случи, тъй като, когато беше избрана от европейските лидери да оглави еврокомисията през 2019 г., тя не беше официален кандидат и дори не участва в европейските избори, Фон дер Лайен едва ли ще хвърля много мостове напред.По-скоро в края на мандата на комисията, до който има още повече от 14 месеца, вероятно Фон дер Лайен си е подготвила числа, за да разкаже как се е променила Европа с работата на нейния екип. Тя няма много причини да се притеснява, че управлението й ще бъде забравено бързо, тъй почти целия й мандат премина през две необичайни събития, които завинаги ще сложат отпечатък върху ЕС – пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. Те наложиха необичайни действия, много от които за първи път в историята на съюза.

Макар драмата да се разигра при предшественика й Жан-Клод Юнкер – Великобритания напусна ЕС именно при Фон дер Лайен, ЕС за първи път взе пари назаем, за да възстанови икономиката си от пандемията, финансира изобретяването, а после си купи ваксини срещу COVID-19, покани за член воюваща страна – Украйна, и обяви най-революционната климатична политика в историята си, която трябва да направи европейската икономика въглеродно неутрална до 2050 г. Най-важната реч на Урсула фон дер Лайен: гледайте специалното студио на „Дневник“За последните 4 години Европейската комисия „Фон дер Лайен“ е обявила 610 инициативи, предложила е 420 от тях (69%), а 221 нови или поправени директиви и регламенти вече са приети (53%). 199 обаче остават само законопроекти седем месеца преди края на мандата на настоящия Европейски парламент. Само 32 от тях (16%) са блокирани заради липса на съгласие (най-вече сред страните членки) и едва ли ще се реализират. Останалите се надбягват с времето до април 2024 г., когато Европейският парламент ще се разпусне преди насрочените за 6-9 юни европейски избори.Аналитичният отдел на парламента отбелязва, че изключителните обстоятелства – пандемията и войната в Украйна, не са повлияли на темпа на законодателстване на комисията „Фон дер Лайен“, както и на законодателния процес в парламента и в съвета. Което е забележително, предвид че евроинституциите бяха в дистанционен режим на работа през значителна част от пандемията.Зелената сделкаОбявена през 2019 г. като водеща инициатива на комисията – Европейският зелен пакт първоначално беше замислен от Фон дер Лайен като нейната следа в историята, перла в короната и трябваше да стане основен законодателен рефрен в работата й. COVID-19 и войната разместиха приоритетите, но въпреки това еврокомисията успя да анонсира 154 предложения, да внесе 96 от тях, а 49 вече са приети. Сред тях са амбициозната реформа на пазара на СО2 емисии, новите стандарти за замърсяване от автомобили и камиони, забраняващи бензиновите двигатели след 2035 г., задължения за реновиране на сградния фонд, увеличаване дела на възобновяемата енергия и дори изграждането на 1 млн. зарядни станции за електромобили. Европейският парламент парафира „Светата троица“ на Зелената сделкаОтначало се смяташе, че войната ще сложи край на зелените амбиции на Брюксел, тъй като ще погълне средствата, заделени за тях, но тя се оказа катализатор за енергийната реформа. Брюксел наля пари в довършването на конектори, свързващи страните членки, охрабри правителствата да заложат на енергийната ефективност, а решението на Владимир Путин да спре доставките на газ – да свали енергийната зависимост на ЕС от „Газпром“ от 40% до 9%. © Gregor Fischer/Greenpeace/Handout via REUTERS ЕС успя бързо да се справи без руските газопроводи и без плашилките за студена зима и студени душове, замествайки едно изкопаемо гориво с друго – втечнения природен газ Всъщност войната и необичайните горещини и суши, които съпътстваха Европа през последните години, дадоха тласък на инициативите, свързани с климата и енергията. Това, което куца на зелената сделка, се оказаха предложенията, свързани с околната среда, особено промените в законодателството за пестицидите, задълженията за възстановяването на природата и плановете за намаляване на промишлените емисии.Остава неясно ще стигне ли политическа воля и време за приемането на нови стандарти за качеството на въздуха, замърсяването на водата и отпадните води и текстилните отпадъци, мониторинг на почвите и забраната на живачните пломби, както и за въвеждането на право на ремонт на електроуредите със задължения за производителите да осигуряват резервни части и информация на независими сервизи.Еврокомисията остава само на обещания за затягането на правилата за опасните химикали, микропластмасите, устойчивито хранителни системи и екологизиране на корпоративните автопаркове.Позовавайки се на загриженост за продоволствената сигурност и европейската индустрия, някои европейски лидери, сред които и френският президент Еманюел Макрон призоваха за „регулаторна пауза“ на новото екологично законодателство на ЕС, отбелязвайки необходимостта да се съсредоточи върху прилагането на вече приетите инициативи на Зелената сделка.ПандемиятаВ разгара на COVID-19 пандемията Фон дер Лайен обеща по-силен здравен съюз, но поисканите за Брюксел допълнителни правомощия не бяха дадени от страните членки, които сега сами управляват здравните си политики.ЕС започна да координира повече дейности, свързани с подготовката за бъдещи общи кризи, направи общи складове за лекарства и консумативи в случай на нужда и успя да пренасочи повече пари към научни изследвания, а здравните му агенции получиха по-големи компетенции за събиране на информация и управление. В периода на най-голям хаос беше въведен цифров сертификат за ваксиниране, който позволи възстановяването на пътуванията в ЕС, след като се натрупа критична маса от ваксинирани хора. © Reuters За по-малко от година ЕС успя да ваксинира две трети от населението си срещу COVID-19, осигурявайки милиарди дози от водещите производители на всички държави, дори тези, които не биха могли да се справят сами Но обещаната от Фон дер Лайен европейска агенция за биомедицински изследвания не е факт, а качеството и количеството на здравните грижи в ЕС остава все така драматично различно в страните членки.Затова пък, позовавайки се огромната безработица по време на пандемията, Брюксел успя да прокара законодателството за въвеждане на минимална заплата в Европа и да пренасочи 90 млрд.евро от бюджета за компенсиране на работодателите, задържали служителите си, както и да окуражи правителствата да отпуснат държавни помощи за бизнеса. За съжаление повече от половината от 3-те млрд. евро държавни помощи бяха дадени в Германия, 25% във Франция, а останалите 25 европейски държави общо предоставиха на своя бизнес оставащите 75 млн. евро.Икономическите последици от пандемията послужиха като причина за най-голямото задлъжняване на ЕС в историята – чрез революционно новия начин за финансиране на „Следващо поколение ЕС“, част от която са плановете за възстановяване и устойчивост. Комисията предложи спасителната програма да се финансира чрез заемане на около 800 милиарда евро от капиталовите пазари до края на 2026 г., от които до 250 млрд. евро чрез емитиране на зелени облигации, което трябва да стане тази есен.Според най-новия доклад на Комисията вече са изплатени 183 милиарда евро: 153 млрд. по Механизма за възстановяване и устойчивост (около 106 млрд. безвъзмездни средства и 47 млрд. заеми) и 30 милиарда евро от бюджета на ЕС. Това е едва около една четвърт от планираните средства, а и държавите напредват с различна скорост – докато някои вземат вече трети транш за изпълнение на реформите и проеките по плановете си, други не могат да прескочат първата летва, а Полша и Унгария не са получили дори и цент.Изглежда като че ли Фон дер Лайен е забравила обещанието, което даде на парламента през 2021 г., за създаване на нова младежка програма – „Алма“, която да финансира наемането на млади хора на временна работа, за да трупат опит, по подобие на „Еразъм“ в образованието.ВойнатаТрябва да се признае на комисията „Фон дер Лайен“, че от първия ден на войната, започната от Русия в Украйна, тя нямаше съмнение за позицията на Европа.Още в началото на военните действия тя изтупа от прахта 20-годишната Директива за временната закрила, давайки автоматичен статут на бежанци на всички украински граждани. Това позволи на бежанците да получат подслон, социални и здравни грижи, достъп до образование и легална работа в ЕС. В периода на най-голямо движение – в началото на войната, повече от 7.5 млн. украински граждани потърсиха закрила в ЕС – най-големият приток на мигранти в историята.Като разпоредител с бюджета на ЕС за 18-те месеца от началото й тя е отпуснала на Киев повече от 76 млрд. евро по формата на финансова, икономическа, военна и хуманитарна помощ. © Reuters ЕС обеща да осигури на Украйна 1 млрд. снаряди и ракети и насочи 4.6 млрд. евро европейски средства към държавите, които отпуснаха оръжие на Киев. Към момента Унгария е единствената европейска държава, която не е предоставила военна помощ, макар да си плаща вноските във фонда, от който се плаща тя Войната стои и зад най-бързо приетия законодателен акт в историята на тази комисия – Законът за подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP), който предвижда европейски производители да получат 500 млн. евро за снаряди за Украйна. Внесен от комисията на 3 май 2023 г., той беше подписан на 20 юли и публикуван на 25 юли. През ноември 2022 г. беше създадена двегодишна европейска мисия за военна помощ за Украйна (EUMAM).Още миналия юни Украйна и Молдова получиха статут на кандидати за членство в ЕС, по-малко от четири месеца след като подадоха молба за членство, и се очаква в края на годината лидерите на ЕС да обсъдят въпроса дали е време за започване на преговори с тях.ЕС прие 11 цикъла от санкции срещу финансовата система на Русия, индустрията и хората и организациите, които улесняват воденето на войната в Украйна. Последният пакет от санкции, приет на 23 юни 2023 г., включва нов инструмент срещу заобикалянето, който ще позволи на ЕС да ограничи продажбата, доставката, трансфера или износа на определени стоки и технологии към трети държави, чиито юрисдикции се считат за продължаващи и особено висок риск от заобикаляне.Затова пък комисията непрекъснато намира поводи да отлага обещаното законодателно решение за насочване на замразените чрез санкциите руски активи към възстановяването на Украйна. Обещано (за пореден път) за началото на лятото, то отново беше пренасрочено въпреки настояването на Киев.Мигрантите и световните партьориВойната даде урок на Фон дер Лайен, която макар да заяви амбиция за геополитически акцент в работата на Комисията, пропусна да каже и дума за Русия в речта си за състоянието на съюза през 2021 г., както и за Украйна през 2020 г. – шест години след анексирането на Крим. © Reuters Фон дер Лайен с президента на САЩ Джо Байдън и с индийския премиер Нарендра Моди – Европа успя в значителна степен да възстанови отношенията си със САЩ, но нямаше такъв късмет с Индия През 2022 г. словото й пред депутатите беше доминирано от външната политика. Комисията промени изцяло политиката си спрямо Русия и Китай, закрепи контактите със САЩ, отменяйки част от търговските ограничения от времето на Тръмп и обяви за приоритетно намирането на нови партньори в Африка и в Латинска Америка. Заради геополитическите промени, настъпили заради войната резултатите на този нов курс са спорни.ЕС успя да размрази отношенията с Обединеното кралство със Споразумението от Ундзор и разрешаване на спорния въпрос за износа за Северна Ирландия и за връщането на достъпа на Великобритания до европейско финансиране за научни изследвания, сключи търговско споразумение с Нова Зеландия и започна подписването на споразумение с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Но не успя (отново) да формализира сътрудничеството с държавите от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай), с Индия и Мексико. © Reuters Нивата на незаконна миграция се върнаха към тези от 2016 г., когато миграцията беше най-големият проблем на Европа. Този път тя успя да постигне политическо съгласие по разпределението на новодошлите, но не е сигурно, че ще може да приеме законодателството преди европейските избори Затова пък през юни като по чудо спорещите от осем години държави от ЕС постигнаха политическо съгласие за разпределението на незаконните мигранти и надеждите, че реформата на политиката за миграция и убежище ще бъде приета до края на годината, остава въпреки противопоставянето на Полша и Унгария.Върховенството на правотоБългария и Румъния продължават да са в очакване ЕС да отмени Механизма за сътрудничество и контрол, с който ЕС от 16 г. наблюдава съдебните им реформи и борбата с корупцията, също така, както се надяваха, че обещаното им влизане в Шенген ще последва реформата на шенгенската правна рамка. Въпреки неизменния оптимизъм на комисията, която започна пилотни проекти по укрепване на границите на двете си членки за сметка на европейския бюджет, двете са все така далеч от безвизовото пространство 11 години след като бяха обявени за готови за него.Докладите за върховенството на правото от българско-румънски се разпростряха върху всички държави членки и най-критичните заключения в тях сега се отнасят за Полша и Унгария. Двете централноевропейски държави преживяха унизително поражение на усилията си да блокират първото по рода си европейско законодателство, обвързващо отпускането на европейско финансиране с независимостта на съдебната власт, разделението на властите, свободата на медиите и борбата с корупцията. Регламентът влезе в сила, а Унгария беше лишена от част от полагаемите й се еврофондове заради несъответствие с него.Популяризирането на темата „Европа: Речта на Урсула Фон дер Лайен 2023“ е финансирано с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на авторите им, спазват редакционните стандарти на „Дневник“ и „Капитал“ и Европейската комисия не отговаря за съдържанието им.

Всичко, което трябва да знаете за:
Изборът на редактора (5299)
2023-09-12 16:36:35
http://www.dnevnik.bg/sviat/2023/09/12/4527515_durji_li_na_dumata_si_fon_der_laien_kakvo_napravi/?ref=home_mainStory