В България се работи повече, но и се почива като в Австрия и Финландия

© Eric Wang, Unsplash

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

В страните от Централна и Източна Европа, включително България, които се присъединиха към ЕС през последните почти 20 години, се работи повече и се почива по-малко от средното за съюза. Но когато се добавят националните празници, се оказва, че българите имат право на средно 36 почивни дни, което е около месец и половина без да се работи.Това поставя България в една група с Австрия и Финландия, само ден по-малко от Германия (37 дни), по-добре от средното за 27-те страни членки (33.3 дни), от „старите“ 14 държави в ЕС (34.1 дни) и почти седмица повече от средното за 13-те „нови“, влезли след 2004 г. (30.6 дни)Данните са от нов доклад на „Юрофаунд“ – Европейската фондация за подобряване на живота и условията за работа, част от структурите на Европейския съюз.

© Eurofound Максимални позволени работни часове през седмицата заедно с извънредния труд (зелените точки) и максималните часове седмично според колективните трудови договори (сините стълбове). Няма данни за Кипър и Малта, а България e в централната група от много държави предимно от Централна и Източна Европа. Повечето заключения са на базата на колективните трудови договори за това колко часа седмично трябва да продължава заетостта, на минималните дни за отпуск и на добавените към тях национални празници. Както и на национални особености като тази, че „в България повечето извънреден труд не се заплаща като такъв поради местната система на сумирано работно време“, срещу която протестират двата водещи профсъюза, а споразумението в Тристранния съвет този регламент да се прилага само в отрасли, където работата трябва да се извършва непрекъснато, остана неизпълнено, пише в текста. Данните в доклада сочат, че 40-часова работна седмица, каквато има в България, е правило в Източна Европа, където средният показател е 39.7 часа. Не изглежда драстична разликата от средния показател за „старите“ членове на ЕС – 37.6 часа (или около един пълен работен ден по-малко в месеца). Франция се откроява с отчетливо по-къса работна седмица от 35.7 часа. Сериозните разлики започват при минималните годишни отпуски. В Малта, например, се полагат 28 дни, а в Дания и Германия – по 30 дни. По-малко отпускат единствено в Кипър (21 дни). Броят на националните празници е този, който издига България в различна категория. Докато германците не работят в 7 такива дни в годината, българите ползват 12 почивни национални празници – колкото Кипър, Малта и Словакия. Сравнението при общия брой неработни часове през седмицата и почивни/празнични дни в годината показва разлика от повече от две седмици между най-много и най-малко работещите в ЕС. © Eurofound Колективно договорените работни часове седмично в обществената администрация за 2022 г. Почти толкова, колкото в България, се работи в Швеция, Австрия, Гърция, Люксембург. Работник на пълен работен ден в Естония или Унгария, където колективното договаряне играе незначителна роля, има най-дългото нормално годишно работно време от 1856 часа годишно; докато един работник във Франция има най-краткото работно време от 1608 часа. В България този показател е 1792 часа.“Работно време през 2021-2022 г.“, както е пълното име на доклада на Eurofound, анализира най-важните промени в регулирането на работното време в Европа през посочени период. От тях транспонирането на две европейски директиви: Директивата за равновесието между професионалния и личния живот и Директивата за прозрачните и предвидими условия на труд, са определени като най-важните. Тези промени създадоха подобрени права за работниците по отношение на родителски отпуск, отпуск по бащинство или отпуск за полагащите грижи и гъвкави работни схеми за родители и полагащи грижи, както и гарантиране, че информацията за това кога ще трябва да се свърши работа се предоставя предварително на работниците. © Eurofound Среден брой на работните часове в седмицата на основно работно място с пълна заетост (за 2022 г.). Оказва се, че в осем държави от ЕС се работи малко повече, отколкото в България. Народното събрание в София прие промени в Кодекса на труда, с които транспонира в местното законодателство и двете директиви, влезли в сила от 1 август 2022 г. Една от най-важните промени по отношение на работното време е посочено въвеждането на възможността служителите писмено да поискат от своите работодатели изменение на трудовия договор връзка с преминаване от непълно работно време към пълно работно време. Промените уреждат и правото на отпуск за бащи (или осиновители) с деца до осемгодишна възраст, като се гарантира правото им на финансово обезщетение от държавното обществено осигуряване. Те могат да вземат до два месеца отпуск наведнъж или в по-кратки отрязъци време. Обобщените данни за ЕС разкриват, че миналата година колективно договорената работна седмица и била най-кратко в публичната администрация (37.7 часа), и най-дълга в сектора на търговията на дребно (38.5 часа). Средното право на колективно договорен в ЕС платен годишен отпуск е 24.3 дни. Като се има предвид значителното въздействие на пандемията от COVID-19 върху работата, констатациите разкриват, че средното обичайно седмично работно време на служителите на пълен работен ден е намаляло между 2019 г. и 2022 г. в 19 държави членки. Въпреки това работниците в държавите-членки, които са се присъединили към ЕС преди 2004 г., са работили средно с почти един час по-малко от тези, които са се присъединили през или след 2004 г., разлика, която остава постоянна повече от десетилетие.
2023-11-14 09:53:08
http://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/14/4552736_v_bulgariia_se_raboti_poveche_no_se_pochiva_kato_v/?ref=home_mainStory