© Reuters
Извънредна новина
Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.
Израел е овладял центъра на Газа; „Хамас“ вече не контролира ивицата; отнети са ѝ ключови институции и дори болници с мазета, ползвани от ислямистите; убиват се командир след командир…Почти шест седмици след началото на войната в Газа, съобщенията, които идват от израелската армия, очаквано звучат оптимистично, въпреки близо 400 загинали военни. Целта на конфликта, започнал с атака на „Хамас“ с 1200 жертви в Израел, от самото начало е изкореняването на „Хамас“, ликвидирането на военното ѝ ръководство и унищожаване на капацитета ѝ да напада. Важна задача за еврейската държава е да се увери, че от ивицата няма да има бъдещи заплахи като тази от 7 октомври.Насред руините на квартали в ивицата с площ, по-малка от София, и хилядите загинали при масираните бомбардировки и сухопътната операция, Израел обаче рискува да не осъществи замисъла си напълно.
От упорството, с което оцеляват въоръжените групировки и се възраждат от пепелта, през недоволството на палестинците, до невъзможност да изгради „безопасна“ Газа по вътрешно- и външнополитически причини – много от подводните камъни се споменават от дългогодишните наблюдатели на конфликта, а и от израелски представители, в последните седмици. Провалът би се отразил не просто на сигурността на Израел, а и на живота на още хиляди палестинци.От друга страна, анализатори посочват, че израелците не хранят илюзии и не си поставят някакви свръхцели. Достатъчно лидери сред тях знаят какво се случи с „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“ – продължават да съществуват като идеи и някои организационни структури, но възможностите им да бъдат въоръжена сила за терор са силно ограничени. Но публично такова обяснение за пределите на конфликта почти не се чува, поне докато бушуват сраженията.“Дневник“ обобщава описваните – и в голяма степен взаимосвързани – проблеми.Може ли „Хамас“ изобщо да бъде унищоженаИзраелските генерали не си правят илюзии, че могат да унищожат напълно „Хамас“. Ако политиците в първите дни излъчваха настойчиво такива послания (и някои не спряха), то военното ръководство бързо промени посланията си, най-малкото неофициално. Целта бе дефинирана като „изкореняване на висшата политическа и военна йерархия на“Хамас“.Билал Сааб, изследовател от програмата за Близкия изток и Северна Африка в „Чатъм хаус“, видя „политическа логика“ в тези твърдения, особено предвид обществените очаквания, а и борбата на премиера Бенямин Нетаняху и съратниците му за политическо оцеляване. Сдържането на врага е по-малко ефикасен начин да се възпрепятстват бъдещи атаки от унищожаването му.Затова, според него, фокусът е върху възможно най-голямо поражение или, в идеалния случай, елиминиране на бойната сила на „Хамас“ – ракети, дронове, преносими зенитно-ракетни комплекси, противотанкови оръжия, унищожаване на командни центрове и тунели. „Ако унищожат повечето от тази инфраструктура и бойната сила на „Хамас“, могат да обявят победа.“ Град от тунели „като паяжина“ е скритият фронт на Израел и „Хамас“Сравненията между конфликтите са трудни, но между тях има общ знаменател.Сааб припомня за огромната цена, която плати Шри Ланка в борбата с Тамилските тигри (чиято численост впрочем бе около 18 хил. към 2004 г., по-малка от „Хамас“). На Коломбо отне 26 години и между 80 и 100 хил. жертви. На хиляди километри, в Колумбия, борбата с маоистите от FARC пък отне над половин век или, ако се вземат предвид въоръжените сблъсъци с предшествениците, 70 години. Към 2005 г. в сраженията участваха 18 хил. колумбийски войници и 800 от САЩ.Това не означава, че израелците ще унищожат „Хамас“ като Шри Ланка, но със сигурност имат способността значително да намалят военните ѝ способности. Въпросът е: на каква цена?Билал Сааб, „Чатъм хаус“Много неща могат да се объркат за Израел. Ключово според Сааб е колко жертви ще може да понесе израелската армия, а и израелското общество. В разговор с европейски медии този месец Доминик дьо Вилпен, бивш френски външен министър от времето на Жак Ширак, припомни още нещо: масираните бомбардировки за „разчистване на пътя“ в крайна сметка намаляват жертвите сред израелските военни. Прецизните сухоземни операции, обратно, увеличават риска.“Хамас“ неизбежно ще се възползва от това в атаките си в опит да сломи бойния дух – досущ като в 34-дневната война на Израел с ливанското движение „Хизбула“. Впрочем рискът от конфронтация на няколко фронта, с „Хизбула“ или хипотетично с Иран, не е напълно изчезнал. Дори конфликтът да остане ограничен, може да се проточи: бойни планове, намерени при ликвидирането на бойци в началото на месеца, показаха, че „Хамас“ цели да изтощи противника, като не хвърля всички свои сили в бой. Защо Иран вероятно няма да нападне Израел (засега)РадикализацияНа мястото на една въоръжена групировка лесно може да дойде друга – или „унищожената“ да възкръсне от пепелта, като се храни от гнева на местните жители.На това обърна внимание и председателят на обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, ген. Чарлз Браун, миналата седмица. Браун, в разговори с репортери на път за Токио, не призовава за прекратяване на огъня. Но попитан дали се опасява от описания сценарий, казва: „Да, в много голяма степен.““Израел може да загуби“, е заглавието на статия на Джон Алтърман, старши изследовател на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) в САЩ. Една от причините: подобно на „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ например, концепцията на „Хамас“ за победа е свързана с дългосрочни политически резултати. Победата няма да дойде до година или две, а с обединяването на обсадено население в Газа и рухването на Палестинската власт ще последват задълбочаване на израелската изолация, още по-голямо отчуждаване на арабите и шок в Европа от убийствата на цивилни.Атаката на 7 октомври „ще вдъхнови бъдещи поколения палестинци, които ценят дори малки победи при нищожен шанс“. Ако Израел не успее да откъсне „Хамас“ от населението около нея и войната да се центрира върху „силна алтернатива“, която не е въоръжена и агресивна; иначе този модел ще бъде търсен сред палестинците занапред и ще доминира в обществения живот и разказ за събитията.“Освен че е въоръжена група за съпротива, „Хамас“ е идея, която не може да бъде победена само по военен път, казва арабски дипломат за The Times of Israel. Ако алтернативата, лишена от насилие, продължи да се подкопава, Израел няма да е постигнал нищо.“Специалният докладчик на ООН за Палестинските територии Франческа Албанезе каза миналата седмица в интервю с „Гардиън“, че опитът за заличаване на „Хамас“ ще подхрани радикализацията. Това води към точка, от която няма връщане към шанса за мирно съществуване. „Всъщност гледаме към пропастта“, каза тя.Много е възможно войната в Газа да е първата война в историята на Израел, която армията е водила и е загубила.Джон Алтърман, Център за стратегически и международни изследвания“Откъсването“, за което говори Алтерман, минава и през изграждането на алтернатива, в която „Хамас“ не е управник – единственият познат на младото население на Газа от 15 години, дори всъщност да не е изпълнил тези управленски функции, които несклонно пое.На Израел ще служи много по-добре силно палестинско движение и то такова, което понякога може да се изправя срещу Израел, не просто да му се предава. Палестинската власт при Махмуд Абас се провали в това.Джон Алтърман, Център за стратегически и международни изследвания. © Reuters Хилядите палестинци, бягащи от град Газа, неизбежно напомнят в арабското и палестинското съзнание за „кастрофата“, „Накба“, с изселването на стотици хиляди през 1948 г. Това означава, че Израел ще трябва да спечели – или поне да спре да отчуждава безвъзвратно – възприятията на палестинците. „Хамас“ е като „Ислямска държава“ – защо не е вярно“Няма време“Мнението и на западните поддръжници на войната, които настояват на правото на Израел да се защитава, лесно може да се обърне и Израел съзнава това.Попитан за „дипломатическия часовник“, с който разполага еврейската държава, външният министър Ели Коен призна, че според него става дума за „две-три седмици“, преди натискът (който нарича лек), да стане много силен. „Седмици“ има Израел и според бившия премиер и бивш началник на армията Ехуд Барак, който каза за „Политико“, че „прозорецът (на възможност) се затваря“.Има граници в израелското военно, политическо и психологическо поле за маневри, независимо колко оръжия получи от Запада.Билал Сааб, „Чатъм хаус“Нетаняху настоява, че ще действа, дори целият свят да е против него. Тези твърдения също са напълно разбираеми, особено предвид казаното от Йоси Клайн Халеви, старши изследовател в института „Шалом Хартман“ в Ерусалим, за нагласите в еврейската държава: обществото е изключително силно обединено след нарушаването на обществения договор, който трябваше да направи така, че ситуации като на 7 октомври да изглеждат немислими. Възприемането на агресията от палестинските въоръжени групи като екзистенциална заплаха е нещо, което трудно се разбира извън еврейската държава.Независимо от това факт е, че Тел Авив полага огромни усилия да защити действията си в публичното пространство. Говорител след говорител на армията непрекъснато коментират пред международни медии предполагаеми доказателства за правотата в действията срещу „Хамас“ и в подхода към войната; публикуват записи и изображения, споделят разузнавателни оценки.САЩ понякога се присъединяват към това (например за командния център под „Аш Шифа“. Но няма да го правят винаги. Вашингтон втвърди тона поради промените в общественото мнение на американците, но и негодуванието на арабски и мюсюлмански партньори.“Ясно е, че вървим към търккания с американците за офанзивата“, каза още Барак.Америка не може да диктува на Израел какво да прави. Но не можем да ги пренебрегваме. Ще трябва да се съобразим с американските искания в следващите две-три седмици, може би по-малко.Ехуд Барак, бивш премиер на ИзраелДали и как САЩ ще помагат, е важно, предвид подкрепата, заявена от самото начало, предвид военната помощ и дипломатическата поддръжка. Ръцете на еврейската държава, ако не вързани, може да се окажат стегнати насред още по-чувствителната промяна в Европа.Губим общественото мнение в Европа, а след седмица или две ще започнем да губим правителства в Европа. След още седмица ще изникват търканията с американците.Ехуд Барак, бивш премиер на ИзраелКнига на американския журналист Франклин Фоър от тази година разказва, че през 2021 г., след девет дни операции в Газа, Байдън говорил шест пъти с Нетаняху в хода на 11-дневния конфликт. На деветия му казал, че не може да продължава повече. Войната приключи два дни по-късно. А Нетаняху, според този разказ, искал да продължи.Какво ще стане с ГазаПо тази причина Израел трябва да мисли за споменаваната многократно „сутрин след войната“: как ще изглежда Газа, когато дойде време за мир.В това бъдеще, за което нито Израел, нито арабските държави искат да говорят открито (за разлика от САЩ), роля ще трябва да имат и Европа, както каза първият дипломат на ЕС Жозеп Борел, и арабите. Вариантите са много; Ехуд Барак също спомена многонационална арабска сила, която може да ръководи „прехода“ след „Хамас“, за да подпомогне връщането на Палестинската власт, управляваща Западния бряг. А и тя не може да се върне на бял кон; и в момента на нея се гледа като на сътрудничеща на Израел сила. Спорно е и доколко палестинският президент Махмуд Абас би се върнал тъкмо по този начин, макар да заяви пред САЩ, че е готов да „поеме отговорностите“ на Палестинската власт в Газа. Израелска „война на два-три фронта“: ще пламне ли и Западният брягАрабски посланик казва за The Times of Israel, че ако Нетаняху отхвърля връщането на Палестинската власт, това ще създаде вакуум в Газа, който ще запълнят сили, не по-малко радикални от „Хамас“.Очертава се ясно и риск от сблъсък между САЩ и Нетаняху за ролята на Палестинската власт; премиерът изключи тя да управлява Газа в този вид. За това пишат и множество израелски наблюдатели, спомена го в разговор с „Дневник“ през октомври и Нимрод Новик, бившият външнополитически съветник на Шимон Перес. Какво ще стане с Газа след „Хамас“ – въпросът, който ще обърка войнатаВажно за бъдещетоКолкото повече напредва Израел, толкова повече изглежда сякаш може да падне в някой от капаните.Дали това ще стане е важно, ако Израел, партньорите му на запад, мюсюлманските страни и самите палестинци искат да се предотврати спиралата на насилието: още атаки с четирицифрен брой убити в Израел и още хиляди жертви на отговора му, довел до първата му официално обявена война от половин век.Такъв провал би доказал не само че „Хамас“ не е просто група от терористи, а и мрежа, идея и символ, в който много палестинци и други араби упорито продължават да вярват. Той би отдалечил и решаването на израелско-палестинския конфликт, отваряйки пътя за още войни.
Всичко, което трябва да знаете за:
Войната на Израел с „Хамас“ (323)
2023-11-16 09:48:44
http://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/16/4553528_izrael_moje_da_specheli_bitkata_s_hamas_i_da_zagubi/?ref=home_mainStory