© Николай Дойчинов
Спорът дали да се приемат конституционните поправки отстъпи на този кога да има избори. Още в края на лятото събеседник на „Дневник“ в Скопие изрази учудване, попитан за тогавашното подозрителното мълчание за конституционните поправки в македонските медии дни след като парламентарният дебат по темата бе прекратен: „Просто нищо не се случва“, каза той през смях.
Извънредна новина
Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.
Ако зависеше от правителството в Скопие, българите вече щяха да са вписани в македонската конституция – действие, което страната се ангажира да предприеме съгласно „френското предложение“ на ЕС за край на българското вето за европреговори.Вместо това стъпката зависи от опозицията. А нейната позиция може да зависи (а може и да не зависи) от избори, с които властта не иска да бърза.Сценарият, при който промените минават с тиха подкрепа от отделни депутати на ВМРО-ДПМНЕ, гласували „неясно как“ за тях – както бе с Преспанския договор през 2018 г. – се оказа мираж. Три години след като спорът между Северна Македония и България се задълбочи опасно и заплаши да изгори много мостове, София няма водеща роля в политическия ступор в Скопие.
Какво всъщност става на македонската политическа сцена, води ли то страната към задънена улица и какво е мястото на България в разговора? „Дневник“ обобщи публично известното и разговаря с наблюдатели в Скопие.Промяната, която не се състояПроцедурата за промяна на конституцията започна в парламента на 18 август и трябваше да бъде продължи с десет дни дебат и гласувания. Минаването ѝ с две трети (80 от 120 депутати) мнозинство без гласовете на ВМРО-ДПМНЕ бе невъзможно.Опозицията неуморно говореше за „български диктат“ (макар парламентът да е приел предложението, което дава ход на преговорите, и то да представлява сделка между Северна Македония и Европейския съюз). Ултиматумът към управляващите социалдемократи (СДСМ) бе: няма да обсъждаме нищо, преди да отидем на избори. Имаше и още един: Северна Македония първо да започне безусловно преговори, а след това да гласува поправките в парламента.С времето и западният натиск върху ВМРО-ДПМНЕ да промени позицията си избледня. Разредиха се и уверенията на чужди пратеници (на ЕС, Германия или САЩ), че България нищо няма да иска повече след промяната в конституцията. За конституцията говори и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие, но визитата ѝ бе част от обиколка на всички страни от Западните Балкани, а не целенасочена към компромис в Северна Македония (какъвто бе случаят с много западни политици около референдума за смяната на името през 2018 г.). Тя избра да не се срещне с Мицкоски и показа: Северна Македония сама си решава какво да прави.Така поправките в конституцията останаха на втори план. Формално конституционната процедура, според голяма част от македонските депутати, не е нарушена: заседанието бе прекратено и тъй като то не завърши, не се премина на следващ етап от нея. Мнозинството от поне 80 от 120 гласа така и не се появи. До края на годината остава още месец и половина. Планът на Скопие бе да завършат скрининг процедурите на Европейската комисия през есента, а след тях да е същинското начало на преговори.“Не очаквам до края на годината да се случат конституционните промени, нито да започне процесът за промяната предвид позицията на ВМРО-ДПМНЕ“, каза за „Дневник“ Марко Трошановски, директор на Института за демокрация Societas Civilis.
Тази безизходица обрича македонците, уморени от чакане да започнат преговори, на още застой. Ключови реформи, от съдебната власт до изборното законодателство, още не са направени, както посочи и Европейската комисия в последния си доклад от юни 2023 г. Реформи се отлагат, административните промени изостават, парламентарният контрол на разузнаването е слаб, европейски знамена (обозначаване на законопроект с цел ускорено приемане) се поставят селективно на конкретни важни за властта инициативи. Посланието бе: дори да започне преговори, Северна Македония далеч няма да е готова.
Според Трошановски липсата на напредък не произтича от блокажа по европейския път. „Невъзможността да се проведат конституционните промени от правителството се ползва за оправдание за непровеждане на реформите и дори крачки назад в някои области“, както констатира докладът, продължава той. Трошановски вижда проблем и в липсата на диалог с опозицията и поемането на ангажимент за „френското предложение“ без консултация с нея. „От самото начало подходът бе грешен, тъй като смятаха, че ще убедят ВМРО с различни стимули.“Увеличаването на корупцията, нефункционирането на много административни услуги, нереформирането на върховенството на закона и публичната администрация се приписват на застоя в конституционните промени и блокадата на ВМРО, макар за промените и напредъка тя да носи най-малка отговорност като опозиция.Марко Трошаноски, президент, Societas CivilisВсички мислят само за следващите избориВ най-важен въпрос се превърнаха изборите: правителството държи те да се състоят редовно, през юли 2024 г. (предходните бяха през юли 2020-а, отложени с три месеца заради коронавирусната пандемия). По-късно обяви създаване на „работна група“ за изборите, която трябвало да уточни датата. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски прие идеята. По-късно партията реши да не участва.Председателят на парламента Талат Джафери даде срок на партиите да определят дати за изборите до края на годината. При това решение трябва да се вземе и дали парламентарният вот да е в едновременно с президентския, който бо график би трябвало да е през пролетта.За „Свободна Европа“ политическият анализатор Башким Селмани казва, че провеждането на избори преди конституционните промени ще влоши политическото и икономическото състояние на държавата и ще изпрати лошо послание до партньорите в ЕС и САЩ.Ако се отиде на нови избори, държавата ще получи друга посока и още повече ще се задълбочат политическата и икономическата криза. Като граждани се надяваме да се намери решение, за да сме част от ЕС.Башким Селмани, политически анализаторВМРО-ДПМНЕ и СДСМ посочват различни анкети, за да покажат, че са предпочитани политически сили; повечето обаче дават преднина на опозицията. Тя със сигурност не би искала със съгласието си да стопи подкрепата. За СДСМ пък статуквото не е приемливо.“ВМРО има значителна преднина в изследванията на общественото мнение, която иска да капитализира на следващите избори. Ако сега се съгласи на конституционни промени, тази преднина може да се промени, а и в ситуация на фрагментирана политическа сцена като при нас да попречи да се формира правителствена коалиция“, каза Марко Трошановски. Той е сред хората, които смятат, че след изборите партията ще промени отношението си и би се съгласила, при гаранции, че България няма да отправя други искания, да бъдат проведени конституционните промени.Журналистът Люпчо Попоски от „Независен весник“ е скептичен. След като отхвърляше и Договора за добросъседство с България (2017 г.), и самото Френско предложеие (5 г по-късно), ВМРО-ДПМНЕ едва ли ще промени позицията си след изборите: „Ще ѝ трябва магьосничество като на Худини, за да обясни промяната на позицията, за която говори през цялото време. Освен ако няма силен външен натиск. Защото ЕС и САЩ имат реални механизми за натиск върху партии на власт, а кажи-речи минимални или никакви за партиите, които са в опозиция.От друга страна, продължава той, лидерът на партията Християн Мицкоски, и да иска, не може да кривне от евроатлантическия път. Може само да забави или да застане на място за известно време. Но ползата е много малка.СДСМ, обратно, вярва, че тъй като ВМРО-ДПМНЕ не успява да вдигне рейтинга си над 20%, до редовните избори ще успее да стопи разликата.ВМРО-ДПМНЕ си навлече проблем, като постоянно се представя като герои, които защитават македонците, езика и културата и историята пред чужденците, трябва им помощ да излязат от тази дупка. Едновременно я желаят, хем я отхвърлят.Люпчо Попоски, журналистКъде е България“Български диктат“ стана рефрен на отказа на ВМРО-ДПМНЕ да приеме конституционните промени – независимо че, дори да бяха „диктат“, биха били европейски, а не български. Предвид силните емоции, които предизвиква въпросът у македонците, може да се очаква, че той ще е важен в кампанията, когато и да е тя.На пръв поглед парадоксално обаче, тази будеща толкова напрежение тема далеч не е приоритет, когато македонците биват питани какви са основните им проблеми. Проучване: За македонците промяната на конституцията и България са пречкаПроучване на Международния републикански институт през лятото показа, че македонците може да смятат България за най-голям противник на евроинтеграцията, но едновременно с това само два процента от респондентите смятат, че българският натиск в евроинтеграцията е най-голям проблем за страната (впрочем подкрепата за ЕС и НАТО намалява). Два процента го посочват като втори по важност проблем. България фигурира на 13-о място в списъка с тревоги: след бедността и ниския стандарт, корупцията и много други. „Темата е относително високо в публичния дебат, често срещана е, но не е от най-често срещаните теми. Хората имат проблем със стандарта на живот, инфлацията, корупцията, това са теми, които най-много циркулират“, смята и Марко Трошановски. Предвид публичната съпротива обаче според него „темата ще бъде експлоатирана в предизборния период, защото носи гласове“.И все пак Трошановски очаква малко по-конструктивна реторика от Мицкоски: за да може да се отвори вратичка за ВМРО-ДПМНЕ след изборите да се съгласи на конституционните промени в началото на следващ мандат и да може да си изработи оправдание да го направи.Как ще фигурира България в предизборната кампания на политиците в Северна Македония и другаде, вероятно зависи и от София. Ако в първите месеци на годината, по време на служебната власт, имаше ескалация и поради независещи изцяло от нея фактори (прояви на ВМРО; закриването на български клубове с „незаконни“ имена; побоят над Християн Пендиков; непремерените сравнения на премиера Димитър Ковачевски между България и Русия), то кабинетът на Николай Денков и следващата в премиерската ротация Мария Габриел е сдържан в тона си. Трагедия от грешки: побой и празник вкараха София и Скопие в познат коловозВидимо бе усилието на двете власти да спрат „прехвърлянето на топката“ между националистически (и имитиращи ги във властта) гласовее, което редовно трови двустранните отношения.Това се усеща в Скопие, както потвърждава и Люпчо Попоски: коментарите на България покрай конституционните промени изглеждат „редки“.Мария Габриел мълчи повече, отколкото се очакваше, а опозицията се хваща само за епизодичните изяви на президента Руден Радев, дори сега да не е фактически на власт в София като досега.Люпчо Попоски, журналист, „Независен весник“Българският въпрос ще присъства много силно в предизборната атмосфера, каза за „Дневник“ Димитър Николоски, изпълнителният директор на „Евротинк – Център за европейски стратегии“. „Десните партии, като ВМРО-ДПМНЕ и Левица, ще капитализират обвиненията към СДСМ за предателство във връзка с отношенията с България и особено Френското предложение“, СДСМ – че с негласуването за конституционни промени ВМРО-ДПМНЕ застрашава европейския път на страната. Това обаче няма да предполага нападки към „България или към българското малцинство“, а само насочени навътре политически пререкания, смята той.Неизвестните: общественото мнение и напрежениетоМакедонските политици също така неизбежно се водят от нагласите в обществото: етническите македонци, както сочи проучването на IRI и както спомена Николовски, са преобладаващо против промените. Николовски говори за „определена умора от европейската интеграция и чувство, че ЕС изневери на македонците“.Дори независимо от факта, че никой от политическите актьори не предложи рационални обяснения защо трябва да бъде против българското малцинство в конституцията, десницата успява да убеди гражданите, че трябва да каже стоп на българските искания.Димитър Николовски, изпълнителен директор, „Евротинк“Обяснението на този привиден парадокс – емоцията, която българската тема предизвиква, а същевременно определянето ѝ като не толкова важна – може да се крие в многократно споменаваната травма от решението на България да блокира преговорния процес: че България няма да спре да говори за история и идентичност, за да блокира преговорите. Около тази теза, изразена и от Марко Трошановски, няма принципно разминаване между власт и опозиция.Затова е толкова голям и отпорът. Ако въпросът не бе условие за европейския път, съпротивата щеше да е много по-малка. Ако бе останало двустранен въпрос, никой нямаше да е против вкарване на българите в конституцията.Марко Трошановски, президент, Societas CivilisЛюпчо Попоски смята, че България е можела да помогне с жест като това да спази някое от решенията на съда в Страсбург за организации като ОМО „Илинден“ и така да прати положителен сигнал към Северна Македония. В София обаче това би могло да предизвика политическа буря, да дестабилизира властта и да доведе до това, че прехвърлянето на топката да започне отново. И затова да се крият политически сметки.“Партиите са прагматични, дори в определени ситуации да изглеждат емоционални“, каза наскоро анализаторът Джелал Незири. „Нормално е да се използва всяка тема, която носи лесни гласове. Ако в анкета България се появи като неприятелска страна, тогава партиите усилват антибългарския дискурс, за да получат повече поддръжка.“Ако се промени името на държавата в последното изречение и тя стане „Северна Македония“, казаното от Незири би се отнасяло и за България без никаква промяна.
Може (но не непременно) да има и други рискове, които да отложат процеса. Ескалира напрежението между коалиционния партньор на социалдемократите, ДУИ, и ВМРО-ДПНЕ. На футболен мач „Шкупи“ – „Вардар“ се чуваха лозунги за „историческия завет“ на албанците Скопие да е сърцето на Албания. Кръст бе издигнат преди дн на Попова шапка и това предизвика реакция от ДУИ и община Тетово в предимно мюсюлмански район. Коментари на ВМРО-ДПМНЕ, че ДУИ няма да е в следващата власт, бяха разтълкувани от говорителя ѝ Буяр Османи като опит за „създаване на междуетническа омраза с цел да се използва за политически ползи“.
Северна Македония има история на македонско-албанско напрежение – от спрения с Охридското рамково споразумение през 2001 г. конфликт, през проблеми около преброяванията и т. нар Платформа от Тирана с искане за по-широки езикови и други права.Но конфликтът не се подразбира. Люпчо Попоски смята за „прекалени“ очакванията за напрежение. „Националистическите пререкания са част от всяка предизборна атмосфера в последните 30 години“, каза Попоски. „Не е нищо ново и гражданите по един определен начин претръпнаха. Партиите може само да получат още някой депутат на изборите. И вероятно за това е цялата реторика.“На друго мнение е Димитър Николовски. „Има риск от междуетнически бунтове“, казва той, споменавайки и Попова шапка. Едновременно с това „в момента в албанския политически блок не преобладава темата около задънената улица с евроинтеграцията в името на македонците, а сблъсъците помежду им“. Той има предвид оформянето на опозиционен лагер на албански партии, които се явяват заедно на следващия вот. А това напомня – и на България – че македонската политика отдавна далеч не зависи само от македонците. „Не сме компютри“: Без албанците България няма да разбере македонците
2023-11-18 09:47:59
http://www.dnevnik.bg/sviat/2023/11/18/4554999_zaradi_bulgarite_i_konstituciiata_skopie_e_v/?ref=home_mainStory