© Велко Ангелов
Извънредна новина
Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.
Местният вот спря стремителния възход на „Възраждане“ от поредицата парламентарни избори в последните две години – това сочат данните за получените гласове на вота. Резултатите – макар и значително по-добри от 2019 г., не са такива, каквито се е очаквало, потвърди и председателят на партията Костадин Костадинов.Според социолози и политолози, с които „Дневник“ разговаря, обаче отстъплението е временно и се дължи на спецификите на самите избори, при които значението на партийните структури и типът послания към избирателите са различни от тези на национален вот. Истинският тест дали проруската националистическа формация е достигнала пика си през април тази година, или има по-голям електорален потенциал, ще бъдат предстоящите през пролетта на 2024 г. европейски избори, смятат специалистите.След вота „Възраждане“ вече има представителство в общинските съвети в почти всички големи населени места в страната, макар и групите ѝ да не са значителни по численост. Каква роля ще играе формацията при местната управа ще зависи от сложни и трудно прогнозируеми комбинации заради най-често силно раздробените общински съвети.Възход, а след възхода – застой
„Възраждане“ влезе за първи път в Народното събрание след предсрочните избори през ноември 2021 г. с 4.86% от гласовете и имаше най-малката парламентарна група – от 13 души. През октомври вече беше четвърта политическа сила – с 10.18% от гласовете и 27 депутати. Ръстът ѝ продължи и при вота за парламент през април, откогато „Възраждане“ завърши трета, предпочетена от 14.16% от избирателите и с парламентарна група от 37 депутати. Партията демонстрира влияние и като събра над 470 хил. валидни подписа за референдума си срещу въвеждане на еврото в България – повече отколкото бяха гласовете ѝ на парламентарните избори през април (358 174).Резултатите от местните избори обаче не сочат добро представяне за „Възраждане“, както отчете и председателят Костадин Костадинов. От гледна точка на общински съветници партията се нарежда на пета позиция след ГЕРБ (с около 1500 представители в съветите в страната), ДПС (с над 900), БСП (повече от 700), „Продължаваме промяната – Демократична България“ (под 400). Посочените данни са приблизителни, тъй като има разминавания в оповестяваните данни от представители на партиите, но макар и с леки различия в числата, всички очертават една и съща подредба.Според социолога Геновева Петрова, управляващ партньор в агенция „Алфа Рисърч“, и политолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на агенция „Галъп интернешънъл“, водещата причина за резултата на „Възраждане“ е, че партията залага основно на национални послания – най-общо на геополитическото противопоставяне между Западния свят и Русия, на които хората на местно ниво не откликват.“Местните избори са силно зависими от местни проблеми и въпроси, които много рядко са адресирани от „Възраждане“ и техни представители“, коментира пред „Дневник“ Геновева Петрова.По думите ѝ резултатите на „Възраждане“ досега се дължат на радикалните ѝ позиции, а такава тема е липсвала за местните избори. Според Петрова от кампанията на партията не е и проличало тя да има управленски амбиции, а по-скоро да има представителство в общинските съвети, за да затвърждава ролята си на опозиция. „Видяхме една доста тиха кампания за местните избори и затова си правим извод, че не са имали амбиция да спечелят“, казва за „Дневник“ социологът от „Алфа Рисърч“. Лице назаем: всеки осми депутат е кандидат в изборите за местна властПърван Симеонов изтъква като важен фактор решението на партията за заложи за местните избори основно на депутатите си, вместо да издигне разпознаваеми хора на местно ниво. „Хората припознават „Възраждане“ като протестна партия на национално ниво, антиглобалистки играч. Не ги припознават като локални хора. Костадинов сбърка играта: Игра партийно на непартийни избори“, казва политологът от „Галъп интернешънъл“.За Аз-а и резултата в СофияПърван Симеонов определя като грешка и силния фокус на „Възраждане“ върху председателя на партията Костадин Костадинов. „Таванът на Костадинов е неговото собствено политическо его. Той сам си слага тавани, защото не може да създава мрежи, а политически култ към личността“, казва политологът.Костадинов не прави мрежи. Той е сам юнак. Не може да има други, при това силни.Първан СимеоновПо думите му проява на това е решението на „Възраждане“ да се дистанцира от кандидата на коалицията около БСП и „Левицата“ Ваня Григорова, което може и да е било решаващо за загубата ѝ на втория тур на местните избори. „Той можеше да бъде бенефициент от идването на Ваня Григорова и да се превърне в патрон на нейната победа“, смята Първан Симеонов. Макар че на втория тур подкрепата за нея дойде най-вече от избирателите на „Възраждане“ на първия тур, според политолога това е било недостатъчно – заради отказа от директно партньорство, до избирателните секции са отишли само част от избирателите на партията на Костадинов.Постиженията на „Възраждане“Според обобщението на Костадинов след вота „Възраждане“ е спечелила кметски места в някои от най-малките населени места, но има и един кмет на община – Борован (област Враца). Името му е Иван Костовски, а справка в резултатите от местните избори през 2019 г. сочи, че тогава той е бил кандидат за кмет от ГЕРБ. Тогава губи от Десислава Тодорова, издигната от широка коалиция, но става става общински съветник от ГЕРБ.Сред постиженията си партията сочи и достигането до балотаж на нейния кандидат за кмет на Габрово Даниел Петров срещу издигнатата от ГЕРБ за нов мандат Таня Христова, макар разликата между двамата да беше внушителна още при първия тур: над 35 процентни пункта.Във Варна обаче, където „Възраждане“ направи първия си по-съществен пробив, стигайки на местните избори през 2019 г. на балотаж срещу Иван Портних от ГЕРБ, сега кандидатът ѝ Коста Стоянов остана трети. Разликата му с избрания на втори тур за кмет Благомир Коцев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ беше малка – 18.71% срещу 21.56% от гласовете на избирателите на първия тур.Заради активното противопоставяне на „Възраждане“ на плановете на правителството за въглищните региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил – анализатори и наблюдатели имаха очаквания за силно представяне на формацията в тези населени места. Резултатите обаче не го потвърждават, макар и в известен смисъл да може да бъде определено като по-успешно второто място за кандидата за кмет от „Възраждане“ на Стара Загора Искра Михайлова. Тя получи 13.09% от гласовете, но още на първи тур беше избран Живко Тодоров от ГЕРБ с 55.64% от предпочитанията на избирателите.“Хората я припознават не защото е от „Възраждане“, а като човек от преди това. Но в Стара Загора „Възраждане“ далеч не е единственият кандидат за този тип гласове. Самата ГЕРБ играе на това поле“, обяснява Първан Симеонов за Искра Михайлова.В старозагорските общини Раднево и Гълъбово, където заради работните си места хората са особено зависими от мините, „Възраждане“ отново не постига особен резултат: 7.11% в Раднево, а в Гълъбово дори не издигна кандидат. Партията не получи място и в общинския съвет.
„Във въглищните региони има почти крепостен политически ред от много време насам. „Възраждане“ е национално явление, а по места играят бизнес схемите“, казва Първан Симеонов.
В Перник още на първи тур спечели досегашният кмет Станислав Владимиров, издигнат от местна коалиция, подкрепен от ГЕРБ, докато „Възраждане“ остана трета с едва 3.34% от гласовете. В Кюстендил за кмет на втори тур срещу ГЕРБ беше избран Огнян Атанасов, издигнат от „Партия на Зелените“. В община Бобов дол, където е и топлоелектрическата централа, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, още на първи тур кмет става отново кадър на „Партия на Зелените“ – Елза Величкова. Още от 2015 г. тя е начело на града, като тогава е издигната от „Български демократичен център“, преименуваната партия „Лидер“, близка до Ковачки.Костадинов отчете, че след местните избори партията има 201 общински съветници в 86 общини, което е увеличение от близо девет пъти спрямо скромния резултат на партията през 2019 г.
Преглед на резултатите на партията сочи, че по-малко от половината (85) от общинските съветници на „Възраждане“ са в най-големите областни центрове.
Справка в данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) за общинските съвети в 28-те областни града показва, че повечето от тях са силно „раздробени“ между множество политически сили. Заради това най-често е необходима комбинация от най-малко три, а нерядко и четири, формации, за решения с обикновено мнозинство. Рядко изглежда ролята на представителите на „Възраждане“ да е решаваща.Силните позиции на „Възраждане“Интересно ще е поведението на общинските съветници на „Възраждане“ във Варна. Там досега партията се е обявявала за опозиция на ГЕРБ, а партията на Борисов с Иван Портних изгуби кметското място от Благомир Коцев от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Лидерът Костадинов досега неведнъж е казвал от трибуната на парламента, че на местно ниво във Варна е работил добре с представителите на „Демократична България“ срещу ГЕРБ и Портних.
Първото ключово гласуване – за председател на общинския съвет, показа, че компромис между „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“ и „Алтернативата на гражданите“ е възможен.
С гласовете на тези формации и още пет други начело на общинския съвет застана Христо Димитров от „Алтернативата на гражданите“, след като при първия опит кандидатите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Възраждане“ не събраха достатъчно подкрепа.Общинският съвет във Варна има 51 места, разпределени между 12 формации. „Продължаваме промяната – Демократична България“ има осем общински съветници, колкото има и ГЕРБ. Дори и формацията зад Благомир Коцев, „Възраждане (със седем) и „Алтернативата на гражданите“ (с шестима общински съветници) да си партнират, не достигат петима за мнозинство. В Бургас, където общинските съветници са 51 от 13 политически формации, най-много представители има ГЕРБ – 19. Ако си партнира с „Възраждане“ (с четирима представители), не достигат трима за мнозинство.В Габрово, където кандидатът на „Възраждане“ Даниел Петров беше на балотаж срещу избраната на втори тур Таня Христова от ГЕРБ, партията е представена от четирима общински съветници. Партията на Борисов има 15, тоест почти има самостоятелно мнозинство при общо 33-ма души в общинския съвет.В Пловдив общинският съвет е от 51 души. Представителите на ГЕРБ (13 общински съветници) и коалицията „Съединени за Пловдив“ (8), която за втория тур подкрепи кандидата на партията на Борисов Костадин Димитров, не стигат за мнозинство. Подкрепа от „Възраждане“ – с петима представители – би им донесла стабилност. Костадин Костадинов: Борисов е един от най-добрите политици в БългарияВ Шумен, където „Възраждане“ има четирима от 41 общински съветници, мнозинство може да се формира или около ГЕРБ, или около БСП, доколкото това са двете групи с най-много и поравно представители – девет. При всички положения обаче за мнозинство трябва подкрепа от поне още две политически сили: не достигат осем съветници, а „Продължаваме промяната – Демократична България“ има петима, „Левицата“ – четирима, ДПС – четирима, „Движение България на гражданите“ – трима, „Общество за България“ – двама, непринадлежащият към политическа сила Павел Павлов.В очакване на европейските избориСпоред Геновева Петрова и Първан Симеонов резултатите на „Възраждане“ от местните избори не може да се смятат за показателни за бъдещо представяне на формацията. Петрова обяснява, че партията на Костадинов консолидира радикалния вот в България след разпада на „Обединени патриоти“.Дали занапред „Възраждане“ ще консолидира допълнителна част от този вот, или вече е тръгнала в низходяща тенденция, можем да оценим при следващ национален вотГеновева ПетроваПо думите ѝ първата възможност за тест изглеждат предстоящите избори за евродепутати, но не се ангажира с прогноза, защото „зависи от актуалната конюнктура“.За Първан Симеонов също европейските избори ще бъдат показателни за тенденциите при представянето на „Възраждане“: „Явлението „Ваня Григорова“ е знакът, че почвата за „Костадиновизма“ е разорана. Това, че Костадинов не е успял сега, не означава, че на европейските избори няма да успее“, смята политологът, като препраща към оспорваната битка за кмет на София, която кандидатът на БСП и „Левицата“ в София загуби с минимална разлика от Васил Терзиев. Той допълва още два важни фактора на европейските избори: На тях се гласува протестно, наказателно, национално и това е идеално за „Възраждане“ Електоратите са по-малко мотивирани и до урните излизат по-малко хора
2023-11-19 09:47:22
http://www.dnevnik.bg/mestni-izbori-2023/2023/11/19/4549856_vuzrajdane_zabavi_tempo_na_mestnite_izbori_no_s/?ref=home_mainStory