© Надежда Чипева, Капитал
Извънредна новина
Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.
След като лихвите по депозитите започнаха да падат до нива, близки до нулата и останаха там, спестителите в България видяха алтернатива за парите си само в покупка на имот. Местният пазар на акции не е в разцвета си, а и без това сравнително малка прослойка в годините на по-бурното му развитие се осмели и имаше познанията да инвестира в него. Затова и хората със свободни средства или купуват имоти, или трупат депозити.В същото време представители на инвестиционната общност коментират, че има логика в тази ситуация държавата да пусне за продажба държавни ценни книжа (ДЦК) директно за граждани, каквито имаше в зората на демокрацията. А по такъв проект работи и Българската фондова борса.Данните от банките сочат засилен интерес към такива книжа през последните поне 6 месеца до 1 година.Кой какво очаква
Надявам се до една година Министерството на финансите да пусне отново ДЦК за граждани, коментира в началото на ноември по време на форума „ЕКСПО Моите пари“ Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на „ЕЛАНА финансов холдинг“. Обясни и че от това имат полза както държавата, така и гражданите.Седмица по-късно на друг форум Маню Моравенов, изп. директор на Българска фондова борса (БФБ), обяви, че разработването и внедряването на програма за ДЦК, насочена към индивидуални инвеститори, е ключов проект за институцията. Напомни, че в момента първичният пазар на тези книжа се осъществява чрез централизирани аукциони, организирани от Министерство на финансите, съвместно с БНБ, а вторична борсова търговия почти липсва. В същото време високите лихви в сравнение с тези по депозитите правят този инвестиционен инструмент още по-атрактивен.Пред „Дневник“ Колчев разви тезата си като обясни, че ДЦК са инструмент, който е изключително сигурен и подходящ за консервативни инвеститори, каквито по дефиниция са домакинствата. „А в сегашната ситуация това ще им даде по-добра доходност от нулата, която те получават от банковите си депозити“, подчерта той.Напомни, че заради изкривения в момента пазар в България пускането на тези книжа е идеалната възможност и за държава да вземе по-евтин заем вместо да се финансира на външните пазари. Даде пример, че ориентировъчно доходност от 3% по ДЦК е при всяко положение по-ниска от тази по дълг, набран на международния пазар. Последното поемане на дълг навън потвърди това. България взе 2.3 млрд. евро при средна лихва близо до 5% и тя се смята за много добра заради добрия тайминг.Колчев признава, че набирането на дълг чрез ДЦК за граждани е по-трудно за администриране в сравнение с това да продадеш книжа на 10 инвестиционни банки и да затвориш сделка, при което ще си продал накуп 100 млн. евро, например.
Подчертава, обаче, че такъв ход би бил много полезен по две причини: еднократната цена на такъв дълг е много по-ниска и защото „приучаваш хората да не мислят само в рамката „депозит-апартамент“, когато става дума за наместване на семeйните пари, а ги учиш да мислят за някакъв вид инвестиции“.
Според него държавата би могла и по този начин да набере сериозна част от нужния й дълг за покриване на стари задължения или на дефицита в бюджета, а дистрибуцията може да е през банките като държавата ги стимулира да ги продават. Сега таксите, които се събират, изяждат доходността, която се свежда до 1-2% и така дребният инвеститор няма стимул да купува през банките, обяснява той.Съоснователят на „Инвестор“ Любомир Леков също посочва пред „Дневник“, че държавата ще може да взима ресурс по-евтино чрез ДЦК за граждани, защото би трябвало да предизвика голям интерес. Създателят на финансово-икономическата медия има дългогодишен опит в инвестициите и в момента дава своите съвети в некомерсиален ютюб канал.“Аз ако съм финансов министър, бих пуснал ДЦК за граждани“, казва той пред „Дневник“. И според него хората със свободни пари биха си купили, а пък държавата ще набере ресурс при по-ниска лихва.“Хората започнаха да се усещат, че имотите стигнаха безумни цени“, коментира той обичайната алтернатива на депозитите. Посочва, че има голям интерес при проявата на други възможности за инвестиции като дава пример с инвестиционен продукт на „Револют“ за платинум клиенти, при който се дава лихва, близка до основната на ЕЦБ, а и на БНБ, при определени условия. Допълва обаче, че в масовия случай българите все още са много консервативни и биха заложили на сигурно.Според него по-скоро банките в момента нямат интерес от такива книжа, защото могат да привличат на практика безплатно парите на гражданите и да печелят от лихвите по кредитите.Казва, че ако се стигне до такова решение, е важно да се гарантира, че банките няма да сложат такива такси или комисиони, че да обезмислят инвестицията в ДЦК. По думите му за такива книжа е логично доходността да е около основната лихва, която в момента е 3.79%.Кога последно са пусканиЦелевите емисии ДЦК за граждани започнаха да се издават в средата на 90-те години на миналия век. Срочността им бе различна като до средата на 2005 г. се емитираха ДЦК с 3 и 5-годишен срок, съответно в левове и евро, като лихвата по тях беше между 4 и 6%.Основната причина практиката да бъде прекратена е спадащият интерес. През 2005 г. за половин година са продадени едва 1.6 млн. лв. от тях спрямо 22.6 млн. лв. година по-рано и почти за 30 млн. лв. през 2003 г. Причината за спада пък са неатрактивните лихви спрямо банковите.През 1997 г. са продавани и съкровищни книжа, обвързани с инфлацията, наричани индексни ДЦК. Срочността им е била шест месеца и са били много изгодни от гледна точка на доходността, която са осигурявали на държателите си заради високата инфлация в началото на 1997 г. Министерството на финансите продаваше и бонове за граждани с матуритет от 6 месеца до 2 години, но емитирането им беше преустановено през 2002 г.В края на 2009 г. правителството опита да възстанови целевите емисии, като заложи обем до 160 млн. лв., но впоследствие се отказа. По неофициална информация на „Дневник“ тогава на идеята са се противопоставили няколко депутати и представители на БНБ с основен аргумент, че те ще конкурират банковите депозити, което може да принуди граждани да теглят ресурс от системата.Кой какво купува в моментаПрофесионалните инвеститори казват, че при сегашните такси, прилагани при покупка на ДЦК на първичния пазар, тоест от банките, инвестиция от под 100 хил. лв. няма смисъл заради цената на трансакцията, която изяжда голяма част от доходността.И от трите банки – първични дилъри на ДЦК, към които „Дневник“ се обърна, казват, че наблюдават засилен интерес към покупката на такива книжа през последните 6 месеца и дори 1 година. От Банка ДСК отбелязват, че това се дължи на покачването на доходността на книжата, което ги е направило привлекателна алтернатива на спестяванията. Наблюденията на ОББ са, че интересът расте през последната половин година основно на вторичния пазар. Сделките са разнообразни – включват външни държавни ценни книжа на България, външни книжа в евро на Румъния, Хърватия, Северна Македония, Албания, както и сделки с държавни ценни книжа на Франция, Германия, Италия и САЩ, посочват от там.Допълват, че в редица страни има правителствени програми за привличане на физически лица към първичния пазар на вътрешни държавни ценни книжа, а в България Българска фондова борса има интерес да стане инструмент в подобна програма и го поставя като свой стратегически приоритет.Наблюденията на „Пощенска банка“ са, че през последната половин година активни са купувачи с различен профил, но най-вече клиенти с натрупани спестявания, които са склонни да инвестират дългосрочно. „Има немалко на брой клиенти, които търгуват с не много големи номинали, но търсещи по-висока доходност и склонни да поемат по-висок риск“.
Най-често търгуваните обеми са 20 хил. – 200 хил. евро, но нерядко клиенти на институцията търгуват и с 500 хил.-1 млн. евро. В ДСК също съобщават за случаи на търговия за няколко милиона, макар дипазонът да е широк, започвайки от 5 хил. евро или долари.
Сделките на физическите лица обичайно започват от равностойността на 50 хил. евро, а тези на корпоративните клиенти често са над 1 млн. евро, допълват картината от ОББ.По данни на тази институция текущо клиентите предпочитат предимно краткосрочни книжа със срок на падеж до 18 месеца, следвани от средносрочните книжа – с падежни дати в сегмента 3 до 5 години.За доларовите инвеститори най-атрактивна е доходността по доларовите държавни ценни книжа на САЩ, където едногодишните облигации текущо се търгуват с приблизителна брутна доходност от 5.25% год. база. При облигации, деноминирани в евро, брутната доходност при едногодишните книжа на Франция и Германия е около 3.60% год. база, а външните книжа на Румъния в този сегмент са близо 4.25% год. база. Посочените нива са актуални към 08.11.2023, 10:30 ч.Сред клиентите на ДСК най-предпочитани са емисиите на държавите от региона, които предлагат по-висока доходност, както и емисиите на държавите от еврозоната с падеж до 1 година.Доходността по инвестициите в ДЦК варира в зависимост от риска и кредитния профил на издателя, като за инвестиции в евро се движи от 3% за по-нискорисковите ДЦК до около 7% за книжа, издадени от държави с кредитен рейтинг, по-нисък от инвестиционна степен, казват от Пощенска банка.Колко са разходитеГолемите разходи по оценка на инвестиционните инвеститори са тези, които обезмислят в момента покупката на ДЦК през банките за малки суми. В отговор на въпрос по тази тема от ОББ посочват, че клиентите имат еднократни разходи при сделка, както и регулярни разходи за съхранение на книжата. Кумулативно разходите обичайно не надхвърлят половин процент на годишна база за по-кратките книжа и четвърт процент за тези с по-дълъг срок до падеж.От Банка ДСК не се ангажират с конкретни числа в отговорите си, но посочват, че разходите зависят от срочността на емисията и ги определят за приемливи предвид текущата доходност по книжата.От Пощенска банка обясняват, че разходите включват брокерска комисиона за самата сделка и годишни за съхранение на книжата.Стават ли за алтернатива на депозитаОт клиентска гледна точка, държавните ценни книжа са атрактивен финансов инструмент при текущите нива и ОББ съдейства на клиентите си да постигнат своите инвестиционни цели. От гледна точка на кредитните институции държаните ценни книжа не са алтернатива на депозитите. Не можем да разглеждаме държавните ценни книжа като алтернатива на депозитите, защото те не се вместват в определението за влогонабиране, допълват позицията си от институцията.Посочват, че инвестициите в държавни ценни книжа при срок на държане по-къс от техния падеж са свързани с поемането на рискове от неблагоприятна ценова промяна в случай на увеличение на лихвите. Дават пример с периода 2022-23 г., когато се наблюдава значителна обезценка на книжата с фиксиран доход, каквито на практика са всички ДЦК. Рискът може да се минимизира, ако хоризонтът на инвестиране е идентичен на срочността на книжата. Загуба (или печалба) е възможна при продажба преди падеж, за разлика от депозитите, където при предсрочно прекратяване няма загуба на капитал, допълват от банката.Можем да погледнем и от друг ъгъл: клиентите, които избират да инвестират в държавни ценни книжа, са под 0.25% от цялата клиентска база. Това е алтернатива за част от свободните средства, на много малка част от клиентите, щрих към общата картина, но не е алтернативна картина, допълват от ОББ.Можем да погледнем и от друг ъгъл: клиентите, които избират да инвестират в държавни ценни книжа, са под 0.25% от цялата клиентска база. Това е алтернатива за част от свободните средства, на много малка част от клиентите, щрих към общата картина, но не е алтернативна картина.И от Пощенска банка посочват, че инвестициите в ДЦК се различават от депозитите по риск и срочност. Обикновено инвестициите в ДЦК са с по-дългосрочен характер, въпреки че съществуват и съкровищни бонове с кратък матурирет, допълват от там. Посочват, че при инвестиции в ДЦК, обикновено ликвидността се заключва за по-дългосрочен хоризонт, докато обичайната срочност на банковите депозити е до 1 година.
„В случай, че на клиент се наложи да използва преди падеж ресурса от инвестицията си в ДЦК, трябва да е наясно, че е възможно да претърпи капиталови загуби при неблагоприятно изменение на пазарната цена на книгата“, предупреждават от институцията.
Сравняват с вложението на пари в депозит, при което при предсрочно прекратяване клиентът губи само лихвата. В допълнение при инвестиции в ДЦК клиентът носи риска от неплатежоспособност на държавата-издател. В това време депозитите до 196 хил. лева в една банка са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.От Банка ДСК посочват, че ДЦК са алтернатива на депозита. „В текущата ситуация доходността по ДЦК е по-висока от тази по депозитите, което ги прави предпочитана алтернатива“, допълват от там.Какво казват институциитеРазработването и внедряването на програма за ДЦК, насочена към индивидуални инвеститори, е един от стратегическите проекти на Българска фондова борса за развитието на капиталовия пазар, коментира наскоро изп. директор на борсата Маню Моравенов.
„Високите лихви в момента правят този инвестиционен инструмент още по-атрактивен. Предстоят разговори с Министерството на финансите относно възможностите за реализиране на подобна програма и в България, което би увеличило многократно броя на активните инвеститори на БФБ, би активирало вторичната търговия на ДЦК, както и ще повиши атрактивността на българския капиталов пазар“, обяснява Моравенов.
В отговор на въпроси от „Дневник“ Министерството на финансите посочва, че основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.Експертите на ведомството посочват, че физическите и юридическите лица могат да купуват ДЦК от първичния пазар чрез избран от тях първичен дилър на ДЦК, като участват на аукционите за продажба на емисии чрез състезателни поръчки с предложена от тях цена или чрез несъстезателни поръчки – по средната продажна цена на аукциона.Биха могли, също така, да купуват ДЦК и на вторичния пазар от намиращите се в обращение ДЦК, отново чрез банките или инвестиционните посредници. Посочват, че в тарифите си за таксите и комисионите банките имат отделни раздели за тези, които начисляват при търговията с ДЦК. На сайта на министерството пък има списък с първични дилъри на ДЦК.“Междувременно Ви уверяваме, че МФ постоянно наблюдава специфичното развитие на пазарите на държавен дълг в другите страни членки на Европейския съюз, както и различните емисионни политики, провеждани от съответните правителства. Анализирайки получената информация, Министерството на финансите при необходимост е в готовност да направи промени за адаптиране на положителния опит и модели в бъдещите емисионни политики, целящи насърчаване развитието на първичния и вторичния пазар на държавен дълг, а също и за оптимизиране на цената за финансиране на правителството“, посочват в отговорите си до „Дневник“ от министерството.Напомнят, че в стратегията за управление на държавния дълг до 2025 г. е заложено развитие на пазара на ДЦК и е предвидено предприемането на мерки за изготвяне на изследване и обстоен анализ на възможностите за диверсификация на потенциалните инвеститори в държавен дълг на местния пазар.
2023-11-20 09:47:00
http://www.dnevnik.bg/biznes/2023/11/20/4552894_idva_li_otnovo_vreme_da_se_pusnat_durjavni_cenni_knija/?ref=home_mainStory