„Икономист“: Сухопътен Шенген може да се забави след 2025, но България има коз да го избегне

© audiovisual.ec.europa

След смяната на премиера в началото на март Николай Денков може да стане външен министър, но това още не е решено.

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Съществува риск действието на Шенгенското споразумение за всички граници на България да бъде отложено за след 2025 г. Но България разполага със солиден аргумент пред Австрия да не се стига до този сценарий. Това коментира „Икономист интелиджънс юнит“ (ЕIU) в самия край на януари – месец след споразумението за въвеждане от края на март на Шенген за български и румънски граждани по международните летища и пристанища.Прогнозата на компанията, част от групата, издаваща списание „Икономист“, е, че до парламентарните избори в Австрия през септември преговоритe по този въпрос с властите във Виена ще спрат. Основната посочена причина е, че темата за миграцията е чувствителна за австрийците, особено в предизборна обстановка.Отпадането на паспортния контрол по сухопътните граници ще стане още по-проблемно след вота, тъй като има голям шанс управляващата сега консервативна Австрийска народна партия на канцлера Карл Нехамер да създаде коалиция с крайнодясната Партия на свободата (FPÖ). Националистите са за решителни мерки срещу нелегалната миграция и посрещнаха с особено остри критики споразумението с България и Румъния. В друго проучване на EIU по този повод дори се споменава за риск от „безсрочно отлагане“ на Шенген за двете страни, ако FPÖ влезе в правителството.

„Но енергийната сигурност вероятно ще играе важна роля за пълното задействане на Шенген за България“, допълват от EIU. И припомнят как в София отмениха транзитната такса за руски природен газ само два месеца след въвеждането ѝ – не само заради Унгария, но и защото и Австрия продължава да е зависима от този източник.

Тази зависимост ще се изостря през 2024 г. заради неяснотите дали ще спре преносът през Украйна. Той е договорен далеч преди да избухне войната всеки ден „Газпром“ изпраща по това трасе за Централна Европа около и малко над 40 млн. куб. м. газ. Но Киев няколко пъти заявява, че няма намерение да преговаря за нов транзитен договор, а настоящият изтича в края на настоящата година. Така преносът през България на руски газ се превръща във единствената алтернатива.

„Вероятно е Австрия да бъде по-прагматична в подхода си след изборите, дори FPÖ да попадне в правителството. Дългосрочната енергийна сигурност на страната може да зависи от България и Румъния. (…) България ще предлага единственото трасе за руски газ до Унгария и Австрия и единственото за газ терминалите з втечнен газ в Гърция и Турция до Централна Европа. Освен това австрийският петролен и газов гигант OMV разработва един от най-големите проекти за природен газ в офшорната зона на Румъния“, пише „Икономист интелиджънс юнит“. В прогнозата им е добавено, че след септемврийските избори ще се засили в края на 2024 г. натискът над Австрия от Европейската комисия „и енергийната сигурност ще играе централна роля в дискусията“. В текста не се споменава, че това е времето, в което изтича мандатът (по правило, на 1 ноември) на комисията на Урсула фон дер Лайен и не е ясно след евроизборите на 6-9 юни какъв ще е съставът на Европейския парламент и следващата Европейска комисия. Фон дер Лайен отново каза миналата седмица след срещата на лидерите на страните членки в Брюксел: „Можете да разчитате на нас за подсилване на границите и убеждаване на Австрия, че България и Румъния заслужават да са изцяло в Шенген“. Тя още не е обявила дали ще се кандидатира като кандидат на Европейската народна партия за втори мандат начело на Еврокомисията. В последната си оценка от края на януари (седмица преди коментара за Шенген и връзката с газопроводите) на рисковете за България, която публикува на всеки три месеца, от EIU казват, че водещият им сценарий е за членство в еврозоната и в Шенген през 2025 г. (не се посочва кога през 2025г.)Има и предупреждение, че остава висок рискът от политическа нестабилност и падане на правителството, което би забавило движението към тези тези две зони. © Nigel Tadyanehondo/Unsplash Шенген почти сигурно ще е част от разговорите в понеделник (5 февруари) София на министрите на външните работи на Румъния Луминица Одобеску и България – Мария Габриел.Според проучване на Националния съюз на автопревозвачите на Румъния (UNTRR) над две трети (70%) от транспортните компании в страната казват, че най-големият им проблем е голямото чакане по границите. Приблизително същият дял (67%) са посочили отсъствието на шенгенски режим по сухопътните граници.

Румънските шофьори на камиони са посочили в края на януари, че им отнема средно 36 часа (ден и половина) да влязат от България. Два пъти повече (72 часа или три дни) губят, за да влязат в Унгария заради процедури на първата шенгенска граница и забрани за пътуване в страната през почивните дни.

Всичко това е нанесло през 2022 г. щети на бизнеса за поне 2.4 млрд. евро, посочва проучването на UNTRR, цитирано от „Аджерпрес“. Държавата губи 15% от таксите, които събира от превозвачите. До 39% от румънският износ се извършва с камиони, докато този дял за България е вероятно около 27%. Икономически ползи от Шенген
2024-02-05 09:46:58
http://www.dnevnik.bg/sviat/2024/02/05/4584174_ikonomist_suhoputen_shengen_moje_da_se_zabavi_sled/?ref=home_mainStory