Българите доплащат най-много в Европа за лечение, но не се отказват от алкохола и цигарите

© Юлия Лазарова

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Българите доплащат най-много в Европа за лечение, а в същото време някои медицински услуги изостават значително от това, което получават пациентите в други страни от евросъюза. Подготвени лекари и медицински специалисти на много места в страната липсват, достъпът до болнично лечение варира драстично в различните области. Опасенията от тези трудности обаче не намаляват консумацията на цигари и алкохол, сочени от специалистите като високи рискови фактори за тежки болести.Това е равносметката за здравеопазването в България, очертана в най-новия „Годишен доклад за състоянието на гражданите“ на Министерството на здравеопазването. Данните са към 2022 г. – последната с извънредна епидемична обстановка заради разпространението на COVID-19. Информацията се събира и обобщава през 2023 г., а в последните дни на миналата година Министерският съвет одобри доклада.Правителствената информационна пресслужба разпространи извадка от данните, а „Дневник“ се запозна с целия документ. В над 300 страници той представя обща картина на здравеопазването: от демографията, през разпределението на близо 6.5 млрд. лв. за сектора и статистика за лечебните заведения, медици и медицински персонал до информация за потреблението и навиците на българите.

Докладът представя детайлно за какво са похарчени отделените от държавата пари в сектора, но липсват изводи дали са достатъчни, както и каква е тяхната ефективност. На някои места личи, че в новия доклад просто са заменени числата от предходната година. Документът потвърждава вече известни тенденции за българското здравеопазване, но от него не се вижда да се задават политики за промени, нито да се адресират съществуващи проблеми.Висока смъртност и деца майкиНамаляващото население на България едва ли може да изненада някого: числото за 2022 г. е 34 774 души по-малко, резултат от превеса на смъртните случаи над ражданията, както и на миграцията, макар че според данните в доклада през 2022 г. повече хора са се върнали в България отколкото са заминали да живеят в чужбина.Докладът за състоянието на здравето на гражданите цитира демографски данни, но не предлага задълбочен поглед върху здравните аспекти около ражданията в България. От него например липсва информацията, че повече от половината раждания в България за 2022 г. са с цезарово сечение (по данни на Националната здравноосигурителна каса, предоставени на Националната мрежа за децата), а по международен консенсус би трябвало да бъдат до 15% Половината бебета в България се раждат със секцио. Проблем ли е това и има ли решениеРодените за 2022 г. са 56 917. От тях 99.4% са живородени деца, а мъртвородените са 0.6%, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). „Значими социални и здравни проблеми поставят ранните раждания на момичета под 15-годишна възраст и на възраст 15-19 години“, гласи извод от доклада. Според официалните данни най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София, Пловдив, Ямбол и Варна, а най-ниска е в Смолян и Видин. Близо 60% от всички раждания са извънбрачни.

В доклада е посочено, че общата смъртност в България е най-висока сред страните в Европейския съюз, макар през 2022 г. починалите да са с 118 814 души по-малко спрямо 2021 г.

И български, и европейски, и световни доклади от 2022 г. наредиха страната на челно място по завишение на средния брой починали заради COVID-19. Икономисти пък сравниха нивото на смъртност през 2021 г. с рекордите от 1918 г., последната от Първата световна война и времето на испанския грип в Европа.Детската смъртност също е по-висока, отколкото е средната в Европейския съюз, макар да е със спадаща тенденция: 274 починали деца на възраст до 1 г. през 2022 г. срещу 326 през 2021 г. „Този показател е индикатор за качеството на медицинската помощ, но върху него влияят и жизненият стандарт, и здравната култура на населението“, се посочва в доклада.Болничните легла: много, но неравномерниОчаквано най-високият дял от държавните разходи за здравеопазване е за лечението в болници. През 2022 г. броят на тези здравни заведения се запазва – те са 319. Леглата в тях са общо 52 462 – с около 200 повече, отчитат властите.България е известна с това, че е на челните места в Европейския съюз по брой болници на глава от населението, без това да означава достъпно и качествено здравеопазване. Според данните в доклада средно на 10 хил. души в страната се падат по 81.4 болнични легла, но сравнение по области показва, че има двойни разлики в осигуреността: от 118.5 на 10 хил. души в Плевен и 113.5 на 10 хил. в Смолян до 46 във Видин и 50.5 в Силистра.

Близо 60% от всички болнични легла в страната са съсредоточени в областите София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Стара Загора и Пазарджик.

Официалните данни сочат увеличение на хоспитализациите за година с 9.2 процентни пункта – от 1 777 501 през 2021 г. до 1 940 862 през 2022 г. Обяснението за това според здравното министерство е, че хората са отлагали лечението си предвид ограниченията заради COVID-19. Сред областите, където е отчетено най-високо увеличение на хоспитализациите са Монтана (22.7%), Пловдив (18.2%), Габрово (12.8%).Недостатъчно лекари и бавни промениДанните в доклада сочат големи разлики в осигуреността на населението с лекари – разликите в страната варират от 26 до 72 медици, обгрижващи 10 хил. души. Регионите с най-добро покритие на медици са и тези, в които има медицински университети и болници: Плевен (72.4 на 10 хил. души), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6), а на обратната страна на скалата са областите Кърджали (26.2 на 10 хил. души), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9). Личните лекари са едва 13% от всички лекари в страната – 3854 души, като това прави осигуреността им средно в България 6 на 10 хил. души. Този показател е най-висок за област Плевен (8.2 на 10 хил. население) и най-нисък в Русе (4.6 на 10 хил. население).В доклада е посочено, че кадровото обезпечаване на здравеопазването в страната е в тежко състояние. Констатацията важни не само за лекарите и за медицинските специалисти, но и за персонала в контролиращите системата регионални здравни инспекции.Осигуряването на и оптималното разпределение на човешките ресурси отнема години, а ефектът може да се види след 7-10 години.Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданитеСпоред официалните данни през 2022 г. са издадени общо 1040 удостоверения за работа извън България и на лекари, и на медицински сестри. Повечето удостоверения за лекари са за чужденци, които са получили образованието си в България: 679 за чужди граждани срещу 361 за български медици. Според здравното министерство с това се запазва 15-годишната тенденция желаещите да заминат лекари да намаляват. Като причина за това се посочва променената през 2015 г. наредба за специализацията на лекари, според която държавата плаща обучението, като след това медикът е длъжен да работи известно време в България. При медицинските сестри издадените удостоверения за работа в чужбина през 2022 г. са 77.Все повече разходи: за здраве и за вредни навициВ доклада се посочва, че домакинствата в България имат все повече разходи за здравето си през последните години. „Организацията на действащата здравна система задължава българския пациент да доплаща най-много средства от себе си за здравна услуга, докато я получава (48%) в сравнение с останалите пациенти в Европа, които доплащат между 20-25%“, гласи докладът.Данни на Европейската комисия сочат, че в България пациентите доплащат най-много за медикаменти и медицински изделия (продукти от различно естество, използвани при лечение: импланти, протези, материали за анестезия и респирация, ин-витро, за лаборатории, очила и много други). Здравната каса пък плаща за едва 25% от лекарствата за хипертония и сърдечно-съдови заболявания. В сметката влизат само медикаментите, които би трябвало да се покриват с обществени средства, не и тези, които се купуват свободно или с рецепта от аптеките.В доклада са цитирани данни на Националния статистически институт (НСИ), проследяващи период от 10 години, за тютюнопушенето в България. Посочва се, че ако средно през 2013 г. човек в домакинство е потребявал по 596 цигари, то през 2022 г. броят нараства до 891 цигари. „През 2022 г. средният разход на българското домакинство за алкохолни напитки и тютюневи изделия възлиза на 669 лв. на година“, гласи докладът. През 2021 г. за алкохол и цигари се давани средно 603 лв.

Според обобщението в доклада България отбелязва значителен ръст на потреблението на алкохолни напитки през последните години, като се наблюдава увеличение с 4.9 л. за периода 2013 – 2022 г.

Цитирани са и данни от Национално изследване на факторите на риска за здравето от 2020 г., според които над 60% от анкетираните над 20 години са с недостатъчна физическа активност. Спорт или физическа активност от два до три пъти в седмицата казват да имат около 20% от запитаните, приблизително толкова са и хората, които казват, че спортуват четири до шест пъти.Търси се: психично здравеОтраженията на епидемията от COVID-19 върху психиката бяха сред най-обсъжданите аспекти от разпространението на заразата и последствията от ограниченията в социалните контакти. За здравното министерство обаче това засега е неизмеримо: „Пандемията оказа по-малко влияние като цяло на населението през 2022 г. Късните и отдалечени последици от нарушения ритъм на функциониране, уврежданията от преболедуването и загубите в човешки животи тепърва ще се отчитат от професионалистите в тази област.“ Мартин Колев, психотерапевт: Бърнаутът идва с мисли като „Не ми плащат достатъчно, за да върша това“В доклада има обща констатация, че психичното здраве на българите не се подобрява, страната изостава много от европейските страни за отделяните средства за психично здраве. В цифри възможностите на държавата за психична грижа са: държавни психиатрични болници: 12 с 2082 легла центрове за психично здраве: 12 с 1022 легла многопрофилни болници с клиники и отделения за психиатрични заболявания: 22 с 848 легла Отчетените пациенти общо в трите категории здравни заведения са 34 311 души. По програма „Психиатрична помощ“ са инвестирани 98.3 млн. лв. през 2022 г., като са прегледани 12 012 души. В доклада е посочено, че с това има лек спад спрямо 2021 г., когато прегледаните са 12 786 души.“През последните години се наблюдава тенденция на нарастване на броя на посещенията на рехабилитационни курсове чрез трудотерапия, арттерапия и др., но както през 2021 г., така и през 2022 г. този брой намалява и е 44 194″, отчитат властите.
2024-02-07 09:50:41
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/02/07/4584269_bulgarite_doplashtat_nai-mnogo_v_evropa_za_lechenie_no/?ref=home_mainStory