Българите се вълнуват от проблеми, различни от драмата в централната власт

Цената на живота е водещият проблем, посочен от хората в регионите на страните от ЕС

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Покрай поредната от четири години насам политическа криза двете спорещи страни в правителството се борят – ако се вярва на техни лидери – за контрол над министерства като тези на отбраната, енергетиката, вътрешните работи, електронното управление… Но не това вълнува българите, показва ново проучване Евробарометър, проведено сред повече от две хиляди души в страната в периода 11 януари – 15 февруари 2024 г.Отговорите показват, че: средно две трети се вълнуват най-вече от икономическата ситуация и безработицата (39%) и цената на живота (26%) с 28% здравеопазването заема следващото място по честота на посочване като отговор на въпроса „Кои според Вас са двата най‐големи проблема във Вашия регион в момента?“ (при максимално възможни два отговора)

образователната система (18%) е другият по важност проблем със средно 15% подреждането завършва отговорът „Хората и/или фирмите, напускащи региона“, който в значителна степен е свързан с първия по значимост проблем – икономика, безработица, скъпотия. В шестте български региона има нюанси на тези отговори, а в два от тях се появява и още един фактор – проблем с транспорта.

Никъде не са намерили водещо място престъпността, имиграцията, жилищата, околната среда и климатичните промени.

Макар икономическото състояние да присъства масово като проблем на анкетираните, те в същото време масово казват, че са в по-добро положение в сравнение с времето преди повече от две години. Силните оптимисти не са много – само 7% казват, че са в много по-добро състояние в сравнение със септември-октомври 2021 г. Други 48% средно за България отговарят с „по-скоро добра“ е икономическата ситуация там, където живеят. Но в три от шестте български региона над една трета посочват „по-скоро лоша“ и в Северозападна България този показател достига 40%. Също там всеки четвърти (24%) се е спрял на „много по-лоша“. По-подробните данни показват, че във всичките шест региона на България е намаляла групата на отговарящите с „по-скоро лоша“, а най-отчетливо е това в Югоизточния район – свиване с цели 16 процентни пункта до 30% и увеличаване с 15 пункта до 52% на спрелите се на „по-скоро добра“.

Българите са се показали оптимисти за личното си икономическо състояние в следващите 12 месеца. Повсеместно се вижда двуцифрено намаляване на избралите варианта „по-зле ще е“ – между 11 (Северозападен) и 18 процента (Североизточен) надолу във всеки от шестте района.

Когато става дума за това кой е в най-доба позиция да обясни на хората ефекта от европейските политики върху всекидневието им, българите определено не дават предимство на собствените си политици и управници – нито на национално, нито на местно ниво. Между 18% и 24% в отделните района са посочили депутатите в Европейския парламент, като почти навсякъде доверието към тях по този въпрос се е увеличило за две години. Приблизително същата като брой група от анкетираните посочва Европейската комисия. Доверието, че депутатите в Народното събрание могат да обясняват европейските политики на избирателите си, е между два и четири пъти по-ниско. То е по-ниско и от това към общинските съветници и кметовете в България. Огромно е станало недоверието към правителството към януари-февруари 2024 г., показват от Евробарометър. То е било 66% в Североизточен район, но на всички останали места е над 70%, като в Южен Централен и Северозападен достига 74%, а в Северен Централен – 75%. Българите не показват особено доверие и към местните си власти, които избраха относително скоро. Само в Югоизточен район то е 50%, в останалите е по-ниско, като в Югозападен, където е столицата, е едва 36%. Това са и част от възможните обяснения защо във всичките шест района на България доверието към ЕС е намаляло за две години и е на ниво между 36% в Югоизточен и 55% в Югозападен, като в останалите четири е някъде между 40 и 45 процента. Спадът за около 28 месеца е с между 5 и 9 процентни пункта. Средният показател в ЕС на доверието е 58%. Най-недоверчиви към Европа се оказват хората в Югоизточен район на България – увеличение с 8 пункта до 57%.Изборите за Европейски парламент са най-близките във времето (към момента на допитването) и на въпроса „Доколко вероятно е според Вас да гласувате на тези избори?“ повече от четирима от десет (43%) казват, че е много вероятно да го направят. Други 22% от българите отговарят, че е „по-скоро вероятно“ и така общо над две трети са с нагласа да участват на 9 юни. Но следващата група (21%) е на категорично убедените, че няма да участват в тези избори. Границите на шестте европейски региона в България
2024-03-27 09:46:53
http://www.dnevnik.bg/sviat/2024/03/27/4606175_bulgarite_se_vulnuvat_ot_problemi_razlichni_ot_dramata/?ref=home_mainStory