Сухопътният Шенген ще зависи от полета на въздушния

© Велко Ангелов

Летище София е първото в България, на което проверката на бордните карти преди полет се извършва от автоматизирана система. пътници бордни карти

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

България може да се надява на продължаване на преговорите за пълно влизане в Шенген, след като докаже, че се справя с въздушния и морския режим, които влизат в сила на 31 март.Това даде да се разбере премиерът Николай Денков миналата седмица в Брюксел, запитан дали е подновил разговорите с австрийския канцлер Карл Нехамер за вдигането и на сухопътните бариери пред българското членство.Премиерът изрази надежда, че на следващата среща на върха на ЕС въпросът за сухопътния Шенген отново ще стане актуален и неофициалните консултации на премиерско ниво могат да продължат.

Новата политическа ситуация в България след решението на участвалите в управлението партии за предсрочни избори обаче усложнява въпроса с воденето на техническите преговори, от които фактически зависи възможността за присъединяване към сухопътния Шенген.В служебен режимОпитът от изминалите години показва, че макар служебните правителства да имат всички правомощия на редовните, отношението на партньорите към тях не е същото.По време на петте служебни правителства на Румен Радев през 2022 и 2023 г. президентът неколкократно изразяваше надежда за успешно приключване на разговорите с имащите резерви към членството Нидерландия и Австрия, но тя не се оправда. Едва, когато се сдоби с редовно правителство България успя да реализира дипломатически напредък и да постигне влизане по въздух и море. Радев очаква България да бъде приета в Шенген през октомвриВ този смисъл политическото развитие от последните седмици няма да помогне за ускоряване на процеса и досегашните намерения за приключване на преговорите с Австрия за сухопътния Шенген до края на 2024 г., ще трябва да се отсрочат. Едва ли някой може да се ангажира с прогноза докога, но общите избори в Австрия през есента, на които се очаква крайнодесните партии да вземат надмощие, едва ли са в унисон с българските амбиции.Силно антиемигрантски настроени крайнодесните принципно се противопоставят на политиките за интеграция в ЕС, каквато е и свободното движение, така че на София ще й бъде по-трудно да убеждава следващите управляващи във Виена, отколкото настоящите.Дори да не се сбъднат всички социологически прогнози за спечелване на изборите от крайнодесните, съставянето на ново правителство в Австрия ще отнеме време, през което въпросът с довършването на работата по Шенген с България и с Румъния, ще трябва да почака.Добрата новина е, че опозицията в Народното събрание проявява интерес към темата и ако той бъде запазен, служебното правителство ще трябва да продължи да работи по въпроса.Да тръгне по водаАвстрия, която в момента блокира отварянето на сухопътните граници за България и Румъния, е поставила като условие да пристъпи към следващия етап от преговорите успешното въвеждане на шенгенските правила по въздух и вода. Това се разбира от изявлението на премиера в оставка Николай Денков в Брюксел преди седмица. © Велко Ангелов От това как София ще се справи с прилагането на Шенген по въздух и по море ще зависи подновяването на преговорите с Австрия за сваляне на ветото върху сухопътното членство Както Виена, така и София твърдят, че още не са водени разговори кога може да се случи това.

„Австрия казва, че трябва да стартира морският и въздушният Щенген и ако всичко тръгне плавно, през април който и да е премиер (на България, бел. а.) трябва да постави въпроса отново“, заяви Денков миналия петък, запитан продължават ли неофициалните разговори с австрийския канцлер.

Че не се преговаря беше потвърдено и от румънския президент Клаус Йоханис, който домакинства на Нехамер в Букурещ в началото на март. Още няма график за влизането на България и Румъния в ШенгенТогава канцлерът каза пред австрийските медии в Букурещ, че „за Австрия е от решаващо значение да оцени развитието на ситуацията – какви допълнителни мерки са необходими, за да стане защитата на външните граници ефективна“.Той напомни, че в Румъния са подадени два пъти по-малко молби за убежище, отколкото в Австрия, която няма външни граници и би трябвало да е изложена на по-малък миграционен натиск от граничните държави.Регистрацията на всички незаконни мигранти, влизащи в България и в Румъния е едно от изискванията на Виена за сваляне и на остатъчното вето.

„Това означава, че ние все още носим по-голямата тежест като държава без излаз на море. Трябва да мислим как да се борим ефективно с незаконните миграционни маршрути, т.е. с трафикантите. По-нататъшната пътна карта ще се основава на това“, каза тогава Нехамер.

Разговорите трябва да се водят между трите държави с посредничеството на Европейската комисия и на ротационното председателство на Съвета от името на останалите страни членки.Петте условия на АвстрияКогато в края на декември Виена свали резервите си за въздушния Шенген за България и Румъния, трите държави с посредничеството на Европейската комисия и испанското председателство на ЕС, договориха пет условия от чието изпълнение ще зависят „последващи разговори“ за премахване на контрола по сухопътните граници.Тези условия обвързват не само участвалите в преговорите, но всички европейски държави, които трябва да приемат тяхното изпълнение, за да преминат към окончателното гласуване за пълното влизане на България и Румъния в ЕС.Белгийското председателство, което наследи от януари испанското, досега не е насрочвало обсъждане на въпроса, което показва, че за това няма готовност.Тъй като в решението на Съвета на ЕС за отмяна на граничните проверки по въздух и море не беше вписан срок за подновяване на преговорите, то това не обвързва никое председателство към обсъждане на темата и темпото е оставено в ръцете на трите заинтересовани страни.От информация, публикувана от българските институции и отговорите, получени от „Дневник“ от европейски, се вижда, че по въпроса се работи активно.Как напредва България по условиятаПри съгласяването си с отварянето на летищата и морските пристанища за безвизово пътуване на българи и румънци Австрия постави пет условия на Европейската комисия, Съвета и на двете засегнати държави, които бяха страни по преговорите: Трикратно увеличение на граничните служители на европейската гранична служба „Фронтекс“ на българо-турската и българо-сръбската граници. В отговор на въпрос на „Дневник“ от европейската гранична служба съобщиха, че броят на техните служители в България е трикратно увеличен. С изпратеното в началото на март подкрепление броят на европейските граничари на двете външни европейски граници на България вече е достигнал 281.

„По-рано този месец агенцията изпрати подкрепления за операцията в България, утроявайки броя на граничните служители на ЕС, разположени на границата с Турция“, съобщи „Фронтекс“ за „Дневник“.

Повече проверки за нелегални мигранти по българо-румънската и румънско-унгарската граница. По това условие е трудно да се отчете конкретен напредък, тъй като то е формулирано твърде общо. Властите също не предоставят конкретна информация за извършени инспекции и няма публична база данни за направените досега проверки. Че работата върви, може да се съди по косвени признаци, като съобщението на МВР за среща на двете вътрешни министерства в края на март в Русе, за подобряване на сътрудничеството в контекста на шенгенското членство. Бързо връщане на незаконни мигранти от Австрия в България и в Румъния по силата на Дъблинския регламент От информация, изнесена пред Народното събрание от вътрешния министър Калин Стоянов става ясно, че от началото на годината до 4 март по Дъблинския регламент в България са върнати общо 168 чужденци. 69 души от тях са върнати от Австрия. България е приела обратно мигранти от Германия, Франция, Белгия, Швейцария, Нидерландия, Румъния, Швеция, Полша и Чехия.За същия период от началото на годината България е върнала 225 чужденци в държави, от които са пристигнали в ЕС. © frontex Европейската гранична служба отчита двойно увеличение на незаконните влизания на мигранти в ЕС по Източносредиземноморския маршрут и подобно намаление по Балканския от началото на годината Няма публично достъпна база за сравняване за връщанията от предходни години, за да се установи дали България е подобрила тези процедури, както иска Австрия. внезапни проверки на австрийските летища на полети от България и Румъния Публична информация по изпълнението на това условие, което е ангажимент на австрийската страна, няма. От формулировката му в документа на ЕС не става ясно какъв брой проверки и какви резултати от тях биха се смятали за задоволителни от Виена, за да може това условие да се смята за изпълнено. дебат за функционирането на Шенген и на допълнителни мерки по границите на България и Румъния Формално София може да поиска въпросът да бъде обсъден от вътрешните министри от ЕС, които отговарят и за работата на Шенген, но не е известно да го е направила, както и дали такъм ход са предприели Румъния или Австрия.Европейската комисия представи „Шенгенския барометър плюс“ – анализ на функционирането на Шенгенското пространство, заедно с рисковете и уязвимостите му, който предстои да бъде обсъждан от вътрешните министри през следващите месеци.По план новата система, която контролира влизанията и излизанията в Шенген трябва да заработи през есента, така че темата остава на радара на ЕС.Мигрантите се увеличаватДанните на европейската гранична агенция „Фронтекс“ показват, че миграционния натиск по Източносредиземноморския маршрут (през Гърция и Турция) се увеличава.От началото на годината той е вторият най-интензивно използван от трафикантите след този от Северна Африка към Испания. Отчетеният ръст на незаконни влизания през Гърция и Турция е с ръст от 117%, което подлага на изпитание българската готовност да откликне на очакванията.9150 души са засечени незаконно да влизат в ЕС по този маршрут през януари и февруари. Като повече от половината от тях са мигранти от Афганистан и от Сирия.Затова пък честотата на използване на Балканския маршрут забележмо спада – от началото на годината със 65%. А това е добра новина за Унгария, която ще определя дневния ред на заседанията на вътрешните министри от ЕС през втората половина на годината и ще участва в преговорите за сухопътния Шенген за България и Румъния, ако такива се водят.
2024-03-31 09:55:36
http://www.dnevnik.bg/evropa/2024/03/31/4606195_suhoputniiat_shengen_shte_zavisi_ot_poleta_na/?ref=home_mainStory