Кулинарният туризъм е за трилиони долари, България още не мисли за това

© Цветелина Белутова, Капитал

1/2
Следваща снимка
Увеличи

© Цветелина Белутова, Капитал

Предходна снимка
2/2
Увеличи

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Има държави, които чужденците неизменно асоциират освен със забележителности и природа, но и с някое ястие или продукт. България, която приема над 5 млн. чужди туристи годишно, изобщо не може да се похвали със славата на кулинарна дестинация, въпреки че повечето чужденци, които са я посетили, знаят за баницата и шопската салата. Не е известно колко от тях са се запознали с качествените вина, произвеждани тук.Това показва колко далече е България от желанието предимно на свързаните с кулинарията сектори страната да се оформи като гурме дестинация. Макар отделни браншове да имат различна представа какво означава това, те всички са единни по въпроса, че без целенасочени усилия на държавата по въпроса това няма как да се случи.Какво значи да е кулинарна дестинацияЗависи с кого говорите. В представите на съвременните топ готвачи в България това означава висша кулинария, подпечатана със звезда „Мишлен“. България и по този показател е неприятно изключение и не са твърде много оптимистите, които вярват, че това е поправимо краткосрочно. България още няма ресторант със звезди на „Мишлен“, но готвачът на такъв се мести тук Още по-малко пък са другите, които в развитието на една държава и като кулинарна дестинация виждат изминаването на път, който трае доста по-дълго от 4-5 години. Под другите се има предвид разнородна група, в която влизат ресторантьори, хотелиери, организатори на кулинарни събития, производители на специфични за региона им домашни храни, които все още не може да се продават на публиката, неправителствени организации, популяризиращи чистата храна и локалните продукти и др.

Всички те отбелязват, че и назад в годините България, за разлика от други страни, не е успяла да запази, популяризира и утвърди като български ястия нещо конкретно и да го популяризира като такъв – тук нещо съгласуването по род ми се губи. За сравнение, всеки посочва саламуреното сирене, което по света е известно като фета, тоест гръцко. Най-пресният пример за пропилян шанс е от март 2023 г., когато се разбра, че „Добруджанската баница“ ще бъде регистрирана като защитен географски продукт в ЕС на Румъния, а не на България.Валидните аргументи на някои участници в тази дискусия – като Валери Нешов, кулинарен консултант, управител на „Крокмач“ ЕООД и съсобственик на ресторант „Преди 10″, че редица продукти и ястия изобщо не са типично български – като се започне от баницата, мине се през мусаката и се свърши със сиренето, срещат контрааргументи. Сред тях са тези, че докато в България хората се опитват да бъдат пуристи на тази тема, съседите вадят дивиденти от иначе общи за балканския регион храни, чийто произход не може да бъде приписан на никоя от страните.“Чужденците не знаят какво е българска кухня и аз не знам как се преборва това“, коментира по време на дискусия през седмицата на Food&Beverage forum Кристин Милнър, управляващ директор на Sofia Restaurant Week. Тя самата отбелязва, че макар и шопската салата да не е нещо традиционно, а специално измислено, тя е маркетирана добре и затова е разпознаваема за чужденците.България е далече не само от асоциирането й с определен тип вкусна храна, но и от това някой да я посети тъкмо с кулинарна цел. Хайде да обядваме в…СърбияМестната храна е много важнаРазлични организации проучват навиците на туристите по отношение на храната и напитките при пътуване. В тях се отчитат няколко типа гурме пътешественици: Такива, които искат да консумират качествени и ексклузивни храни и напитки Ентусиасти, които обожават храната и самите те готвят Такива, които приемат местната храна като начин да се потопиш в местната култура Пътуващи, които се стремят да се хранят не в туристически места, а в такива за местните Такива, които чрез храната се стремят да се социализират Други държат да се хранят само с отгледана на място храна По данни на „Глобъл дейта консюмър“ през 2022 г. пазарът на кулинарен туризъм се оценява на 1.116 трлн. долара и се очаква да нарасне с близо 17% до 2027 г. Реално 95% от пътуващите по света с днешна дата може да се определят като кулинарни пътешественици. Преди да посетят желаната дестинация 80% от пътуващите проучват характерните за нея храни и напитки. Изследване показва, че 70% от хората избират дестинация според това каква е храната там. Специално в САЩ за 95% от хората, които пътуват, е важно да имат уникално кулинарно преживяване.Според скорошно проучване 45% от туристите, участвали в него, казват, че са имали поне пет различни кулинарни дейности по време на пътуването си. Европа има дял от 35% от кулинарния туризъм, следвана от Северна Америка, Азия, Южна Америка.Данните сочат още, че 77% от милениалите (родените в периода 1981-1996 г.) пътуват, за да получат запомнящи се преживявания, свързани с храната и напитките. В допълнение, 63% от това поколение избират да се хранят на места, които показват социална отговорност.Общо 59% от участвалите в проучването казват, че вярват, че храната и напитките са много по-важни днес отколкото са били преди 5 години. © https://www.profimedia.bg/ Къде е маркетингътНезависимо от разликите в гледните точки кое как да е участниците в тази дискусия са единни по въпроса, че държавата трябва да помогне. Меко казано. С други думи, ако няма национален маркетинг, чрез който да се популяризира храната – и като продукти, и като ястия, нищо не може да стане. Същият е случаят и с виното, който показва, че няма как отделни изби да налагат продукцията си, ако тя не е част от национална кампания. Такава имат всички големи страни производители по света. © https://www.profimedia.bg/ В основата на този главен проблем стои въпросът с липсата на бранд „България“. За такъв се говори от години в туристическия сектор, но се свеждаше до създаването на туристическо лого и всички кампании по въпроса не доведоха до нищо реално, ако не се брои една жълто-кафява роза, която се ползва в рекламните материали. И която е обект на критики.Държавата трябва да помага, за да се популяризират добрите български продукти и така да се изгради кулинарна идентичност на България, казва Милена Асенова, основател на „Олимпорт“ и производител на популярен в миналото български продукт – орехово олио, който сега се радва на внимание в престижни ресторанти във Франция и други страни, но не и тук.Кристин Милнър, която уверява, че никъде не е яла по-вкусни домати от българските и че чужденците като цяло много харесват градинските зеленчуци и ястия като баницата, посочва, че такова популяризиране трябва да е добре насочено. Обяснява, че това е така, защото не може да се гледа на чужденците като едно цяло.Действащите в България изби, които произвеждат качествено вино на световно ниво, са около 150, но това трябва да се популяризира, допълва и Екатерина Христова, изп. секретар на Българската асоциация на винените специалисти. Въпреки множеството винени събития, които са вече по 3-4 на месец, това не е достатъчно за популяризирането.България в годините на соца успява да изнася големи количества вино тъкмо заради прилагането на такава национална маркетингова стратегия. След като тя е изоставена обаче, въпреки очевидните резултати от нея, дори в този сектор страната не прави нищо.Буябес срещу крокмачГотвачи уместно припомнят, че прости ястия, които в миналото са приготвяни от остатъци от продукти и то от населението под средната каса, сега са издигнати в национални кулинарни емблеми – рататуй, буябес, паея. Нищо от това не е направила България и засега няма заявки, че ще направи на ниво държава.Тук се намесва и друг проблем – за изчезването на сортовете и на породите. Валери Нешов дава пример с някои специфични регионални продукти като например крокмач и еленски бут. Те са се правели от съответно млякото и месото на определени породи, които сега не са опазени или са в оскъдни количества, което драматично променя крайния продукт или на практика го подменя с нещо друго. Няма ли държавна политика, няма да стане.И той, и Милена Асенова казват, че пътят на популяризирането на типични продукти минава и през включването им в ястия. А те на свой ред да се предлагат в ресторантите на хотелите, където чужденците имат досег с тях. И това може да звучи просто, но не е съвсем така. Една от причините е, че висококачествените продукти, произвеждани в отделни региони в малки количества, означават, че ястията, в чиито състав са, стават много скъпи, тоест бутикови.Домашните храни ще стигнат до клиентите. НякогаГергана Кабаиванова казва, че е имала намерение България да се брандира като гастрономическа дестинация. Тази си идея е щяла да изпълни, ако бе станала министър на туризма. За поста тя бе номинирана в неосъществения кабинет с мандата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ точно преди година. Тя е управител на платформата за гастрономически и селски туризъм Pendara.bg и участва в работната група, която през последните няколко години в Министерството на земеделието се опитва да подготви почвата за това произвеждана в домашни условия храна да може да се продава. Домашните кулинарни опити в пандемията са заменени от опашки пред новите „хранилки“ Посочва, че се очаква през есента групата да е готова с цялостна програма, която се обляга на европейски регламент по въпроса. „Това ще отвори вратите на множество занаятчии да си продават продукцията, а и гастрономическият туризъм в селата не е само храна, а също да влезеш за известно време в обувките на местните“, казва тя.По думите й това крие огромен потенциал. Въпросът е, че тази уредба, която се очаква да е готова най-сетне наесен, само отчасти ще реши проблема. Ще се наложат промени в някои закони, което означава да има действащ парламент, който да разпознава като важна тази тема.Според нея трябва по-често да се правят кулинарни събития, в центъра на които да е един продукт или едно ястие, а чрез тях да се популяризира гастрономическото наследство сред туристите вместо просто продуктите да се влагат в ястия.Кулинарен атлас от специалисти по българскиПрез недалечната 2019 г. на бял свят се появява кулинарна карта на България. Акцент в нея има езикът – в случая диалектите, и тя обхваща българските езикови територии, тоест и части от Албания, Молдова, Украйна, Северна Македония – над 80 точки, където кухнята съществува чрез присъствието на българи. Интерактивната карта представя традиционни храни, с наименованията им на съответния диалект, с рецепти, снимки, обичаи, свързани с тях.Повод за този проект става нарасналият интерес през последните години към готвенето покрай разнообразните телевизионни формати, свързани с храна. Проектът е финансиран от фонд „Научни изследвания“. Проучванията на екипа по райони са показали и как са осъвременени традиционните ястия, като например сланината е заменена с олио и др.Да започнем от закускатаДокато всички чакат държавата да направи бранд, последван от маркетинг, различни браншови организации, обекти и личности правят каквото могат. В столичния хотел „Сенс“ всеки ден сервират направена от тях, без да са точили корите, баница с кисело мляко, за да могат техните гости да опитат нещо характерно за местната кухня.За да се започне отнякъде, членовете на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели правят проучване сред членовете и колегите си дали всеки може да отдели един ъгъл на масата за храна в ресторанта сутрин, на който да постави надпис „Българска закуска“ и да предлага традиционни храни. Идеята е да се представят по този начини регионални продукти, а не да е нещо уеднаквено за цялата страна – бухти, специфични български колбаси, прясно сирене, филии с лютеница и сирене, странджанка.
2024-05-11 09:47:17
http://www.dnevnik.bg/hrana_i_napitki/2024/05/11/4623338_kulinarniiat_turizum_e_za_trilioni_dolari_bulgariia/?ref=home_mainStory