Жените в България масово се страхуват от насилие и вкъщи, и на улицата

© Sinitta Leunen, unsplash

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Голяма част от българките не се чувстват сигурни в населеното място или района, в който живеят. Запитани дали смятат, че са в безопасност да излизат сами нощем, четири от десет (40.7%) отговарят с „Не“. Нямат такива притеснения 54.3%. В най-активната възрастова група между 15 и 50 години страхуващите се надхвърлят 43%, а при тези с образование над гимназиалното достигат 47%.Очевидно това е градски проблем – 50% срещу 33.6% е делът на опасяващите се за сигурността си в градовете срещу селата. Както и по-сериозен проблем при жените с доходи под средните (44%) и над средните (40%), макар че това признават и над една трета (35%) от тези по средата. Данните са от разпространено преди дни допитване на американската социологическа агенция „Галъп“ сред 147 хил. момичета и жени в 143 държави и територии в периода 2020 – 2022 г. Въпросите за физическото и психическото здраве и за ключови фактори, влияещи върху него, са задавани и на мъже, за да се проверят разликите между половете. Проучването е под формата на интервю лице в лице сред хиляда българки между 29 юни до 8 септември 2022 г. Общият резултат в индекса е 60 единици, което поставя България на място 42. Това е позиция малко след Франция и Малайзия и непосредствено преди Индонезия и Саудитска Арабия.

От страните в ЕС след България в класацията са Хърватия, Унгария, Португалия, Кипър, Испания (места от 46 до 50), Малта (53), Италия (57) и Румъния (65). За близо две трети домашното насилие е сериозен проблемПроучването показва, че българките се чувстват застрашени не само навън, но и в домашна среда. На въпроса дали домашното насилие е широко разпространен проблем в страната с „да“ отговарят над 62% и с „не“ – само 20%. Малко повече (65.6%) е разпознаван проблемът в големите градове, но и в малките и по селата така смятат 59.5%. Доходите нямат никакво значение – насилието вкъщи е масов проблем и за най-бедната една пета (67%), и за най-богатата една пета (65%).При 20-те процента жени със средни доходи показателят достига 68.5%Точно една трета (33.3%) от българските момичета и жени казват, че имат проблеми със здравето. Любопитно е обаче, че само 9% от тези в най-работоспособната възраст (15 – 50 години) смятат така. В следващата възрастова група (до 75 години) този дял се увеличава пет пъти до 47.4%. При най-възрастните (76+ години) жените с проблеми със здравето надхвърлят три четвърти (76.9%).Тук съвсем ясно се вижда, че здравният проблем е предимно в селата и малките градове (41% срещу 23.5% от жителките на големите градове) и нивото на образование е важен фактор – с проблеми са 48.6% от завършилите не повече от основно образование, при изкаралите средно спада на 31.7%, а при продължилите да учат сред това е 11.8%. © CDC, unsplash Авторите на проучването са събирали и отговори за съвсем конкретни здравни услуги, а не само за субективно усещане, и така са установили, че повече от 1 млрд. жени никога в живота си не са посещавали медицинско лице. Едва 11% някога са били преглеждани превантивно за рак и само 10% са тествани за заболявания и инфекции, предавани по полов път (т.е. почти 2 млрд. жени в репродуктивна възраст са в риск от безплодие и за здравето и живота на майката или новороденото). Въпросите включват още тестване за кръвно налягане и диабет през последните 12 месеца.В България резултатите са: 47.2% не са си мерили кръвното 89.3% не са тествани за рак 71.4% не са проверявани за диабет 94.9% не са минавали през проверка за сексуално предавани заболявания. В изработването на индекса от „Галъп“ са дали на превантивните грижи за здравето повишена роля в крайния резултат. „За съжаление, тази година виждаме, че здравето на жените по света е в стагнация, особено по критично важни показатели като превантивни грижи и основни нужди – два фактора с голямо въздействие върху средната продължителност на живота в момента на раждането им“, пише в доклада.

По превантивни грижи общият резултат за България е 24.61 единици, което е по-зле от Германия (36), Австрия (35) и Чехия (33), но е колкото Швейцария (24) и по-добре от Япония (22) и Полша (19). А споменатите шест държави са в топ 10 за цялостния индекс.

В българския случай има важна особеност – индексът за превантивни здравни грижи за жените е доста нисък (16) във възрастовата група, когато те са най-активни – 15-50-годишните. Почти два пъти е подобрението при 50-75-годишните (31) и над 75-годишните (36), но тогава е под въпрос не е ли късно за дейност, която би трябвало да се води усилено в десетилетията преди това.Друга характерна черта на българките в проучването е, че по този показател практически няма значение нивото на образованието и има любопитни разлики, когато стане дума за доходите. При най-бедните 20% индексът за превантивна дейност е 10, но в следващата група е над 30, което е най-високият показател за страната. Тези по средата са с показатели 23.61, 22.53 и при най-богатите 20% е 28.47. © National Cancer Institute, unsplash Да си нает активно на работа, изглежда, е критерият, определящ отговора на българките на въпроса случва ли им се да не им достигат пари за храна. Средният показател за страната е почти 21%.

Но разликата с групата 15 – 50 години (15.2%) е чувствителна – в зоната преди и след пенсионирането (51 – 75 години) потвърждаващите, че не им стигат средства за храна, скачат с над 10 процентни пункта до 26.6%.Втората възрастова група би трябвало да са в домакинства, от които децата вече са си тръгнали и прехраната е за не повече от двама. Но проблемът расте и в последната възрастова група (76+ години) – там вече 29.5% казват, че не им стигат пари за храна.

Авторите дават своя отговор защо техният индекс би трябвало да е важен. Първият е, че това е един от най-мащабните и с широк обхват инструменти за оценка здравето на жените. Той предоставя резултати, които при провеждане на политики за справяне с установените проблеми, могат да доведат до подобряване на здравеопазването. Информацията идва и от места, които обикновено са трудно достъпни или не са изследвани и тя може да се използва за сравнения от специалистите и за решения от политици и управляващи.

В България на въпроса дали получават качествено здравеопазване в населеното си място положително отговарят почти 55% от жените, но 40% казват „Не“. Разбивката по големина на селището разкрива, че няма значителна разлика – жителките на по-големите градове, където впрочем са съсредоточени здравните заведения и специалисти, отговорили одобрително (53.6%), са също толкова, колкото в малките градове и селата (55.5%).Нямат значение доходите – групите със среден доход и тези над тях запазват тази пропорция. При най-богатите българки разочарованите от качеството на здравеопазването са над 40%.

Ето още от глобалните изводи:Повече жени казват, че изпитват болка в сравнение ситуацията преди три години. Близо милиард жени – около една на всеки три по света – казват, че са прекарали голяма част от предишния ден във физическа болка (в България – 30%).Все по-малко жени могат да си позволят жилище. Въпреки че числата са останали стабилни през миналите три години, процентът на жените, за които е много трудно да си позволят подслон, се е увеличил почти наполовина през миналото десетилетие (в България – 10% нямат пари за тази цел).Повече жени казват, че са тъжни, ядосани и притеснени сега, отколкото преди три години, в разгара на COVID-19 пандемията, която ги изостри. Има видима разлика с мъжете: жените са с 20% по-склонни да кажат, че са изпитвали много тъга през предишния ден (3 от 10 жени средно в света, 22.8% в България).Средно една четвърт по света казват, че са изпитали гняв предния ден, докато българките изглеждат в пъти по-сдържани – само 6% са отговорили с „да“ на този въпрос.
2024-05-13 09:47:07
http://www.dnevnik.bg/sviat/2024/05/13/4624861_jenite_v_bulgariia_masovo_se_strahuvat_ot_nasilie_i/?ref=home_mainStory