Почетният председател пое по пътя на Лукашенко – какво се случва в Грузия

© Reuters

1/3
Следваща снимка
Увеличи

© Reuters

Предходна снимка
2/3
Следваща снимка
Увеличи

© Reuters

Предходна снимка
3/3
Увеличи

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Бидзина Иванишвили предизвиква Запада да му отговори. И отговор трябва да има. Незабавно. А не след като стигнем до въпроса „Кой изгуби Грузия“. Така завършва коментар от 5 май за изданието The Hill на Дейвид Креймър и Иън Кели. Заглавието на текста на бившия помощник държавен секретар на САЩ по въпросите на демокрацията и настоящ изпълнителен директор на Института „Джордж У. Буш“ и бившият посланик в Грузия е „За да предотвратим поемането на Грузия по пътя на Путин, санкционирайте руските марионетки в страната“.Десет дни по-рано, на 26 април, в открито писмо до премиера Иракли Кобахидзе 14 американски сенатори предупредиха:“Ако този закон [бел.ред – за „чуждестранните агенти“] бъде приет, ще бъде изпратен силен сигнал към народа на Грузия, че правителството на страната повече не отразява желанията му, подкопава придвижването към членство в Европейския съюз и отказва да спази конституцията на страната. Резултатът ще бъде, че този закон ще определи САЩ и ЕС, най-силните партньори на Грузия, като зловредни фактори. Подобен поврат ще изисква промяна и на американската политика към Грузия като отражение на новото състояние на грузинската политика. (…)

Това може да включва санкции срещу отговорните за подкопаване демократичното развитие на Грузия и спъване на движението ѝ по евроатлантическа траектория, преосмисляне на директната финансова помощ и разширяване на визовите забрани за пътуване до САЩ.“

Между тези две дати в Тбилиси се случи нещо.На 29 април Иванишвили, почетен председател на основаната от него управляваща партия „Грузинска мечта“, произнесе дълга и пламенна антизападна реч. В нея много се говореше за защита на ценностите, родината, независимостта, за повишена бдителност срещу това неправителствени организации да сменят правителството на Грузия, за да я лишат от суверенитет. Имаше и директни заплахи към опозицията, че идва време за разправа с нея като организирана престъпна група, а не с отделни нейни лидери. © Reuters Бидзина Иванишвили Критиките срещу властите в Тбилиси, включително за проектозакон срещу „ЛГБТ пропагандата“ идвали, по думите му, от разочарованието на някаква партия на войната, която не била простила на Грузия, че не била отворила втори фронт срещу Русия. Докато от началото на 2022 г. Грузия водела огромна битка да предотврати война и да съхрани мира, докато въпросната митична Глобална партия на войната „с решаващо влияние върху НАТО и ЕС не смята Грузия и Украйна за нищо повече от пушечно месо“.Подобен тон, приличащ повече на интервю на унгарския премиер Виктор Орбан или словашкия му колега Роберт Фицо, всъщност рискува да запрати Иванишвили и управлението на Грузия в съвсем друга посока – към съдбата на Беларус. (Според „Политико“ в момента Унгария и Словакия блокират обща позиция на 27-те страни от ЕС за събитията в Грузия.) © Reuters Това изрично е посочено в друго писмо – от 10 май, подписано от 29 американски конгресмени и отново адресирано до министър-председателя Кобахидзе. В него в заключение се казва: „Интересното е, че руският архипропагандист и фашистки идеолог Александър Дугин заявява, че „Грузия е на правилният път“, а руският външен министър Сергей Лавров изрази подкрепа за законопроекта. Фактът, че действията ви предизвикаха осъждане от най-близките партньори на вашата страна и похвали от страната, която окупира 20% от вашата суверенна територия, трябва да е ясна индикация, че повличате Грузия по грешен път. Ситуацията в Грузия е ясна. Правителството може да избере да се вслуша в гласовете на грузинския народ или да продължите по мрачен път към авторитаризъм в руски стил. Заявяваме недвусмислено, че изборът на второто би накарало САЩ да преоценят фундаментално естеството на нашите отношения. Точно както Конгресът взе под внимание пропадането на Беларус в авторитаризъм и прие подкрепеният от двете партии Закон за демокрацията в Беларус от 2004, ние сме решени да отговорим на по-нататъшни атаки срещу проспериращото, евроатлантическо бъдеще, което Грузия заслужава. (…) В случай че това вредно законодателство не бъде оттеглено, ние ще се присъединим към нашите колеги в Сената за насърчаване на фундаментални промени в политиката на САЩ спрямо Грузия, включително преразглеждане на финансовата помощ от САЩ, разширяване на визовите забрани и финансови санкции на отговорните за подкопаване на демократичното развитие на Грузия.“ Остри реакции имаше през последните дни и от Държавния департамент, британския външен министър Дейвид Камерън, Европейския парламент и Европейската комисия. © Reuters Въпреки многохилядните протести и стотиците арестувани и бити от полицията демонстранти, днес парламентът в Грузия планира да гласува на трето, последно, четене спорния закон за „чуждестранните агенти“, написан в духа на руския еквивалент за непрекъснато разширяващи се репресии срещу неудобните на властта. Улицата ли ще реши дали грузинската мечта е с Русия или със ЗападаСъщо днес в Тбилиси пристига Джим О’Браян, помощник държавен секретар за Европа и Евразия, който ще има срещи с ръководството на парламента, но според грузинските власти е получил отказ за среща с Иванишвили. Растат и догадките, че в Грузия той може да предупреди за подготвени санкции, за което помага и фактът, че до октомври 2023 г. О’Браян беше координатор за политиката за санкции на Държавния департамент и в тази си роля посети страната миналата година.В интервю на 4 май за грузинската секция на „Гласът на Америка“ той каза, че страната „не би получила статут на кандидат за членство в ЕС, ако управляващата партия беше обявила преди това, че се кани да приеме „руски закон“. Ако това се случи, ситуацията ще стане ясна за нас. И ако правителството заяви „не искаме да влизаме в ЕС, искаме нещо друго“, тогава разговорът за това какво да правим нататък ще бъде съвсем различен, допълни той. © Reuters В драстичното разминаване – и то в рамките на броени седмици – между одобрението от ЕС на Грузия за страна кандидат и мълниеносната атака на Иванишвили е част от обяснението за случващото се.На 8 ноември 2023 г. Европейската комисия предложи, а близо месец по-късно Европейският съвет одобри, този статут. Но възможността за започване на преговори бе поставена под няколко условия. Сред тях са: правосъдна реформа на Висшия съдебен съвет „план за деолигархизацията“ (предаден на Венецианската комисия за мнение) привеждане на външната политика и политиката за сигурност в съответствие с тези на ЕС. Тбилиси проучва възможност за „многовекторна“ външна политика през последната година, изграждайки по-тесни икономически връзки със системните съперници на ЕС. Да се очаква Тбилиси да се откаже от тесните си връзки с Китай например би било напразно. Основен тест ще бъде да се види дали търгът за изграждане на дълбоководно пристанище в Анаклия – критично важен инфраструктурен проект за Грузия, тъй като тя се стреми да стане евразийски транзитен център – ще бъде възложен на западна или на китайска компания, коментира Емил Авдалиани за „Карнеги“.Той напомня, че за Москва евроинтегрирането на грузинците създава прецедент и пример за всички в Южен Кавказ и засилва влиянието на ЕС и Запада в район, където има много енергийни и търговски връзки, а и Русия планира нов голям вертикален коридор за износ към Иран и Индийския океан, заобикалящ Грузия и Армения. © Reuters Седмица след решението в Брюксел изненадващо Иванишвили излезе иззад кулисите и обяви, че се връща в активната политика и ще работи за евроинтеграцията на страната.Но още преди решението на ЕС за новия статут на страната Корнели Какачия, директор на Грузинския институт за политика, каза за „Ройтерс“, че правителството на Тбилиси иска интеграция, но не с цената на загуба на властта.Иванишвили – милиардер (вероятно и най-богатият човек в Грузия благодарение на бизнеса си в Русия през 90-те години на ХХ век) и бивш премиер преди 10 години – бе заел много удобната за него позиция да бъде най-влиятелният човек в грузинската политика, но без да носи каквато и да било отговорност, включително за решенията на собствената му партия. Има и конституционен казус, защото този пост му дава правото да определя кандидата на партията за министър-председател. © Reuters Изглежда, той се опитва, от една страна, да ликвидира окончателно каквато и да е политическа алтернатива в Грузия, докато, от друга, изгражда цял наратив, че Европа и Америка са изоставили и предали интересите на страната – особено във времена на война – и той няма друг изход, освен да се сближи с Москва. Това не означава задължително отказ от евроинтеграция, защото Иванишвили знае колко е сложно ЕС да направи безпрецедентна крачка назад и да отмени кандидатския статут на Грузия. Но прилича на драматична защита от грузинеца на властови модел, в който решенията се взимат от хората в сянка като него. През април например парламентът драстично опрости със закон влизането на пари от офшорни сметки в Грузия, което веднага се изтълкува като спорна промяна в полза на почетния председател.Така ситуацията започва да прилича на плъзгане към режим с авторитарни елементи и вероятност кандидатурата на Грузия за членство в ЕС да поеме по пътя на Турция, която получи статут на кандидат през 1999 г., но оттогава е постигнала малък напредък към членство. „Мисля, че съществува този риск, особено ако Грузия продължи да се връща назад по отношение на демокрацията и няма промени в политиката или външнополитическата ориентация“, каза Какачия за „Ройтерс“. © Reuters Контекстът, в който се извършват тези маневри, е изненадващ за Запада: „Грузинска мечта“ изглеждаше, че ще си осигури четвърти мандат на парламентарните избори през октомври. Към декември 2023 г. партията беше с 36% подкрепа, почти двойно повече от основната опозиционна група (21%). Дори Иванишвили призна, че не се притеснява от вота и се похвали, че „Грузинска мечта“ може да спечели до 100 места от възможни 150, дори и да не провежда кампания. Икономически Грузия е във възход, като БВП се увеличи с рекордните 10.1% през 2022 г. (до голяма степен поради потока от антивоенно настроени руснаци, пристигащи в страната). Ръстът на БВП е със 7% през 2023 г. и се очаква да нарасне с 4-5 процента през 2024 и 2025 г. Над 80 процента от грузинците подкрепят присъединяването към ЕС. © Reuters Милиардерът Иванишвили (в средата) със сменения премиер Иракли Гарибашвили (вляво) и новия Иракли Кобахидзе Въпреки това олигархът започна 2024 г. с големи промени, заменяйки младия и популярен премиер Иракли Гарибашвили с председателя на управляващата партия Иракли Кобахидзе. До идването ѝ на власт той бе неизвестен лектор в юридическия факултет в Тбилиси, работил в Програмата на ООН за развитие, по проекти на USAID и за „Отворено общество“. След това беше председател на парламента по времето (2019 г.), когато избухнаха бурни протести срещу това, че в пленарната зала бе позволено събитие на т.нар. Интерпарламентарна асамблея на православието, а руският депутат и комунист Сергей Гаврилов говори от председателското място. В последвалата дипломатическа криза Русия спря въздушния транспорт между двете страни. Полицията в Тбилиси разгони протестиращи срещу закона за чуждите агенти пред парламента (видео)Гарибашвили е един от най-популярните политици в Грузия: той е бил два пъти министър-председател (през 2013-2015 г. и 2021-2024 г.) и е уважаван в партията. На 41 години той представлява следващото поколение (Иванишвили е на 67) политици. Логично е да се предположи, че е започнал да мисли за самостоятелна кариера, т.е. да излезе от сянката на Иванишвили.Всъщност има прецедент точно за това. Друг от бившите премиери на партията, Георги Гахария, основа своя собствена партия през 2021 г. и първоначално беше изключително популярен. След кампания за атаки и охулване, оркестрирана от Иванишвили, обаче репутацията на Гахария беше накърнена и шансовете му за успех на предстоящия вот изглеждат малки, коментира през февруари за фондация „Карнеги“ Александър Атасунцев. © Reuters Иракли Кобахидзе За сметка на това Кобахидзе е идеален избор за всяване на раздори в обществото и насъскване срещу либералните грузинци и западните партньори на страната с очевидно проруски коментари. Помага и председателят на парламента Шалма Папуашвили, който обвини USAID, че финансира „врагове на църквата“ (поводът е, че НПО насочи вниманието към икона в местна църква с изображение на Йосиф Сталин – бел.ред.).В такава среда Иванишвили по-лесно се представя за балансьор и прагматичен успокоител на страстите. Последното също не е някаква мисловна конструкция, а беше разиграно при завръщането на милиардера в политиката. Официално промените бяха направени, за да се контролират някакви вътрешни разделения в управляващата партия, каквито в действителност нямаше или поне не на повърхността. Иванишвили дори критикува опозицията, че е твърде слаба и беззъба, което създавало риск партията и правителството да се поддадат на грешки и да избухнат вътрешни конфликти, защото нямало кой да ги контролира.По-реалистичното обяснение е, че Иванишвили се страхува да не загуби контрол, казва Атасунцев. © Reuters Точно затова санкциите на САЩ и ЕС трябва да започнат от Иванишвили, казват в статията си Дейвид Креймър и Иън Кели. „Това може да е единственият начин да се спре бързото пропадане на страната в авторитарен режим по модела на Путинова Русия“, посочват те.“Изявленията на премиера предизвикаха шок. Обвиненията му срещу САЩ, са нещо, което Лукашенко би казал. Дори самият Виктор Орбан не би казал това. (…) Поведението на „Грузинска мечта“ е добре обмислено и служи за омаловажаване на всяко сътрудничество със САЩ“, каза Иън Кели за грузинската видеоплатформа Formula. © Reuters Дипломатът Даниел Фрийд (бивш заместник държавен секретар на САЩ, експерт на Атлантическия съвет) коментира също за Formula, че почвата за санкции от Вашингтон вече е готова.“Хора, вижте този град! Историята на Европа се пише в Тбилиси. Хората излизат на улицата 24/7 – срещу заплахата от русификация, за свобода и демокрация. Да не ги оставяме сами с грузинския кошмар“, написа в Х председателят на комисията по външни работи на Бундестага Михаел Рот при пристигането си в грузинската столица.
2024-05-14 09:47:30
http://www.dnevnik.bg/sviat/2024/05/14/4625353_pochetniiat_predsedatel_poe_po_putia_na_lukashenko/?ref=home_mainStory