В очакване на пречистващ катаклизъм: Пазарджик преди вота

© Лили Тоушек

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

В понеделник сутрин центърът на Пазарджик трепти – кафенетата са пълни, магазините отварят врати, пред закусвалните се редят хора, а партийци разпъват бавно шатрите на площада.Първото усещане е, че градът е жив, хората по понеделнишки са се устремили по задачи (някои с усмивка), деца репетират за тържеството си за първи юни. Прокрадва се обаче някаква застиналост – възрастни хора приседнали на раздумка на сянка на площада пред театъра, загледани някъде отвъд фонтана с вестник в ръка, по-млади пушат и пият мълчаливо кафе в работно време, докато се опитват да хванат първите слънчеви лъчи. Сякаш има втори план, в който времето е спряло в очакване на нещо.Очакването, оказва се, не е само привидно. То е в очите и думите на хората. Очакване за нещо, което не зависи от тях, но ако се появи, ще спечели доверието им, ще изсветли хоризонта и ще подреди перспективата. Две седмици преди поредните парламентарни избори – шести за последните три години – в града се надяват на политици с нови идеи и на нови инвестиции, които да разбият съществуващите зависимости, но цари огорчение, че нещата се повтарят „пак и пак, и пак“. Опитите за разговор с темата неизбежно опират до разочарованието, че са лъгани от всякакви политици: „Царя, Костов, този онзи, кой? Няма“; „Делян Пеевски и Бойко Борисов сега ще затънат държавата“; „Кирчо беше млад, но и той се опна в щуротията“; „Радев и той един президент, трябват ни нови“.

© Лили Тоушек Огорчението идва и от преобладаващата убеденост, че „изборите няма да доведат до нищо, до промяна“. Въпреки това, повечето от спрелите да говорят хора се канят да отидат да гласуват. Аргументът е почти еднакъв – „ако не гласувам, не мога да търся отговорност“, макар че обичайно в последните години до изборните секции отиват около една трета от избирателите в областта. Надеждата е за след това, когато – макар и не ясно в кой момент – ще се появят „нови чисти хора с идеали“.Един труден за политика градПазарджик е осеян с безбройни предизборни билбордове и плакати за предстоящите на 9 юни избори две в едно за националния и за Европейския парламент. Отвсякъде гледат лицата на политици от водещите политически сили, но и на малки местни партии и коалиции. Агитационните материали на ДПС и „Възраждане“ са отчетливо по-малко, отколкото на опонентите им.Според местните кампанията е вяла. Проблемите, които ги вълнуват са цените на горивата, имотите и храните, обезлюдяването на града, боклука, уличните кучета, залесяването, липсата на контрол и нелоялната конкуренция. За новоизбрания кмет Петър Кулински, който вече над половин година е начело на Пазарджик, най-големият проблем е „незавидното финансово положение на общината“. Пред „Дневник“ той коментира, че заварил над 10 млн. лева отклонени за последните три години от държавно делегирани дейности, които не са достигнали до училища, социални домове, детски градини“. © Лили Тоушек С населението си от близо 230 хил. души област Пазарджик е седмата по население в страната. Преобладават българите (над 86%), но има и немалка ромска общност (почти 7 на сто). Етническите турци са около 3 % и са съсредоточени предимно в Родопите. Според Института за пазарна икономика областта има незадоволително равнище на условия за живот. Заплатите и пенсиите са ниски, инвестиции почти не идват, здравеопазването не е на ниво, а резултатите на учениците са сред най-слабите в страната. За сметка на това местните данъци са ниски, а правораздаването – по-бързо, отколкото в други области.На последните парламентарни избори през 2023 г. водеща партия в областта е ГЕРБ. В новия общински съвет с 41 места влязоха общо 15 партии и коалиции. Според резултатите в по-големите градове – Пазарджик, Панагюрище и отчасти Велинград, надмощие имат ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Възраждане“. „Доган не съществува, той само командва отгоре“: из Кърджалийско преди конференцията на ДПСВ по-малките населени места в Родопите и в ромските махали безспорен фаворит е ДПС. Тъкмо от Пазарджик години наред се кандидатираше за депутат настоящият председател на партията Делян Пеевски. Този път е заменил областта с традиционния за лидера район Кърджали. „Той може да ни харесва района, но въпросът е дали ние го харесваме?“, смее се синеокият 84- годишен Христо Бузов, който седи на пейка в центъра в понеделник сутрин, подпрял крака си на саморъчно направеното колелото хибрид. Подхвърля, че мястото на бизнесмена политик е „в кошарата, не в парламента“, но предпочита да не задълбава в темата.Това е и градът, в чиято ромска махала през 2014 г. прокуратурата видя спяща клетка на Ислямска държава и обвини проповедника Ахмед Муса, че е ръководител на група, която всява религиозна омраза. Местната власт забрани носенето на бурки и налагаше глоби за това. Десет години по-късно случаят е в обратно в началото си – съдът върна на прокуратурата делото заради допуснати нарушения.Социален маразъм и нелоялна конкуренцияСпоред адвокат Хари Харалампиев Пазарджик е изморен от избори, а хората знаят, че нищо ново не може да се случи. Казва, че всички стари муцуни отново са на първа линия, а съгражданите им няма на какво да разчитат заради евтините обещания и непристойния им език. © Дневник Хари Халампиев, адвокат Дългогодишният юрист, чието име нашумя публично като един от защитниците на медицинските сестри в Либия, е общински съветник от местната коалиция „Новото време“ зад дългогодишния бивш кмет на града Тодор Попов. Харалампиев, който е от Пазарджик и живее и практикува там, беше три мандата председател на общинския съвет по времето на Попов.По думите му хората в града са обхванати от „социален маразъм“( апатия, безразличие – бел. ред), който се сблъсква с липсата на истински политици. „Политиците да се сбогуват с егото си, да не живеят с мисълта, че от тях започва ново летоброене и че са жители на вечността. Да не обещават евтини и неизпълними неща, защото рано или късно хората ще им поискат сметка. Търпението е до време“, казва адвокатът, за който най-големият проблем на града е обезлюдяването.Млада жена, която не иска да бъде назовавана, вижда други проблеми. Например, че хората не се чувстват ангажирани с града си: „Мнозина, особено след COVID-19 започнаха само да присъстват в града, идват да спят, а търсят възможности в други по-големи места – Пловдив и София“. © Лили Тоушек Тя има заведения в града и сочи като най-сериозна трудност нелоялната конкуренция. Казва, че се занимава с бизнеса си от 12 години и не вижда промяна, а на моменти нещата дори се усложняват. Особено трудно станало след пандемията от COVID-19, защото започнали да се появяват „обектчета, които работят като магазин, дори и като ресторант“, които не са категоризирани по правилата и не плащат на общината като легалните заведения. Загубите са за общината, но тя не контролира достатъчно, казва жената с умора, на моменти дори с отчаяние, в гласа.Категорична е обаче, че ще гласува и ще продължи да прави нещата, както трябва. Нарича това постоянна борба, която изисква много усилия и изморява много. „Виждаш, че няма резултат и си казваш: това е, вече не мога, но после намираш за какво да се хванеш“, признава.Винаги гласувам, защото винаги я има надеждата, че изборите нещо ще променят. Но дали наистина ще има промяна, е малко в областта на фантастикатаЗа липсата на конкуренция и възможности говори и Харалан Добрев. Младият мъж живее в София, където се занимава със софтуер, но е от Пазарджик. Раздава предизборни брошури на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в центъра на града.Казва, че настроенията в големите градове са по-демократични, но в областта нещата са по-различни и има места изцяло на ДПС. „Те работят в махалите и селата. Масово хората не гласуват, разделени са между ГЕРБ и БСП“.Според него заради управлението на предишния кмет, възможността за нови инвестиции е била спряна: „Раздувани са щатове в администрацията, училище, полиция и всякакви други държавни учреждения, за да може да се гласува за политическата сила, която е начело“.Вместо купуване на гласове, вересииХората от града посочват подобна схема, през която голяма част от партиите се опитват да си осигурят сигурни гласове – създаване на зависимост и работни възможности. Другите начини са контролираният вот, а по-малките населени места и изкупуването на верeсиите в магазините.Възрастен мъж от Пазарджик, който има наблюдение върху изборния процес, но не желае да бъде цитиран, казва, че отдавна няма купуване на гласове в прекия смисъл на думата. По думите му схемата вече е за вербуване на хора, които да подсигурят корпоративен вот: „Например, определена фирма кани някой народен представител и впоследствие стимулира работниците си да гласуват именно за тази партия. Заводи, фирми, доставчици. Има фирми – малки и големи, които са с открити политически пристрастия и които отправят посланието „Ако спечелят нашите, ще имаме поръчки, ще има работа и заплати и вие ще сте добре“, казва мъжът.По думите му в по-бедните райони действа друга схема – с плащане на верeсии: „Мине представителят на някоя партия в местния магазин и пита колко души имат верeсии. Например, 30 души. Взима списъка с тези трийсет човека, поема всичко и срещу това получава обещан вот“. Според него ситуацията е безнадеждна, защото хората не гласуват масово.Възрастен мъж, който не желае да бъде назован, разсъждава, че нещата няма да се променят, докато нещо драстично не промени мисленето на хората:Все един ден ще се случи катаклизъм, който да ни отрезви. Човекът, за да върви напред трябва да му се случат страданияВъзрастен мъж, който не желае да бъде назоваванДопълва, че е нужен катаклизъм, който да накара хората да отхвърлят дрехите на материалното и през който да осъзнаят, че ако не се извисят може да нямат утре. „Страдание му е майката“, заключава с въздишка.Самоспасение или да избягаш от местния велможаВъв Ветрен дол – малко село на 16 км от Пазарджик (община Септември) Румен Христов коментира, че пътят към свободата на избора минава през влизането на инвеститори и отварянето на работна ръка, така че хората да не са зависими от местния велможа. „Защото сега си е чист феодализъм по места“, казва той.Работи в голяма технологична компания, но е формирал сдружение, което се бори срещу намерението за кариера за чакъл и баластра на хълма, точно до селото, където е било светилището на тракийското племе беси. Казва, че всеки се страхува да каже или да направи нещо и това е страшното. © Дневник Румен Христов Допълва, че мястото е най-благодатното от гледна точка на климат, плодородие, въздух. „Това може да бъде невероятен регион за културен туризъм, за еко и перма култури – неща, които са модерни и перспективни, Но кой ще иска да влезе тук, като трябва да мине през разни общински структури“, пита риторично.Трябва много малко тук, да си отворят хората очите, да влезе света тук, за да може да се живее да се превърне в един малък райРумен ХристовЛъчите на слънцето в късния майски следобед си играят с капките от току що спрелия проливен дъжд. Изкъпаните липи разпръскват с нова сила аромата си, кучетата се отърсват от мокрото и небето се изчиства от сиви облаци. Природата се успокоява, а тишината, настанила се след бурята, изпада в очакване. За нова буря или за окончателното настъпване на пролетта.Бъдещето – в университетитеВ кабинета си в центъра на града кметът Петър Куленски ( „Продължаваме промяната – Демократична България“) се радва, че за първи път в държавния бюджет са предвидени средства за т.нар инвестиционна програма на общините. „Парите не се раздават на принципа наши и ваши, а на база населението на общините. Пазарджик като втора категория община има право да получи до 50 млн. лв. за реализирането на своите проекти“, коментира пред „Дневник“ той. © Дневник Петър Куленски, кмет Пазарджик Подобен проект е изграждане на канализация в едно от големите села на града – с. Ивайло. Куленски обаче казва, че заварил нулева проектна готовност и затова сега са заделени средства за проектиране. Сред целите на кмета са ремонтите на основните булеварди и улици в града.

Предвидени са средства за ремонт на междублокови пространства в няколко квартала, както и за построяване на приют за бездомни животни.

Едно от предизборните му обещания е да се справи бездомните кучета, за които през последните 20 г. нищо не е било правено. Докато приютът се строи, вече в града има специален автомобил за залавяне на бездомни кучета, като екип от общината е бил обучен в Тракийския университет в Стара Загора да прави това хуманно, сключени са и договори с три ветеринарни клиники.“В ход е и помощ младите семейства да отглеждат децата си в града. В момента се изготвя наредба, с която да се дофинансира детската млечна кухня за деца между 10-месечна и 3-годишна възраст. В Пазарджик няма общинска детска кухня, а купонът за три ястия струва между 6 и 7 лева. Нашата цел е да дофинансиране това и цената за семействата да падне до два лева“, казва още Куленски.

От началото на новата учебна година в Пазарджик ще има възможност за изнесено обучение за акушерки и фелдшери и през 2025 г. целта е да се открие филиал на Пловдивския университет в града. В преговори е и за филиал на Тракийския университет.

Куленски си представя, че градът може да привлече високотехнологични инвестиции, а след пет години се надява в града да вижда усмихнати хора.
2024-06-04 09:47:17
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/06/04/4632244_v_ochakvane_na_prechistvasht_kataklizum_pazardjik/?ref=home_mainStory