„Поколението, което ще промени облика на Европа“ – ще гласуват ли младите

© profimedia.bg

Извънредна новина

Разберете големите новини в момента, в който се случват – директно в имейла ви.

Европа се нуждае от младите, за да се движи напред. Вярвам, че ние сме поколението, което ще промени облика ѝ“. Тези думи са пътеводната светлина на 22-годишната белгийка Алесия Мароко, която на 9 юни за първи път ще упражни правото си на вот на изборите за Европейски парламент. За „Дневник“ тя разказва, че това е единственият начин желанията и тревогите на европейските граждани да бъдат чути от най-високото ниво в Европа. И ако за добре информираната за функциите и дейността на Европейския парламент Алесия, гласуването е задължително, тъй като Белгия е една от четирите държави в ЕС, заедно с България, Гърция и Люксембург, в които това е факт. 28-годишната ѝ сестра Луана Мароко, притежаваща италианско гражданство, изтъква, че именно недоброто ѝ познание на европейските институции е причината тя да не отиде до урните през юни.Всъщност, Луана никога не се е възползвала от правото си да избира евродепутати, които да я представляват и не намира проблем в това.

Полярно различните възгледи на двете сестри за важността както от провеждането на евроизборите, така и от упражняването на правото на европейските граждани да избират евродепутати, които да ги представляват, метафорично обрисуват нестабилната и крехка политическа обстановка в ЕС, в която ще се проведат изборите през юни.Корен квадратен избирателна активност и рационалността на младите гласоподавателиОт първия вот за Европейски парламент през 1979 г. до 2014 г. се наблюдава спад на избирателната активност, която тревожи както политици, така и изследователи. Някои говорят за „криза на демокрацията“, а други за „демократичен дефицит“. Изключение обаче са изборите през 2019 г., когато общата избирателна активност за ЕС е 50.6%. Според проучване „Евробарометър“, по поръчка на ЕП, до голяма степен причината за този ръст се крие в гласовете на младото поколение. Данните показват, че избирателната активност при граждани под 25 години и тези, които за първи път отиват до изборните урни, се е увеличила с 14%. Наблюдава се и ръст от 12% при европейски граждани на възраст между 25 и 39 години.Въпреки общия ръст, в девет държави от ЕС – Словакия, Чехия, Словения, Хърватия, Португалия, България, Латвия, Естония и Великобритания (напуснала съюза през 2020 г.) избирателната активност на европейските избори през 2019 г. е под 40%. Най-висока тогава е в Белгия (88%), Люксембург (84%) и Малта (73%). А най-голямо увеличение в процентни пункта е в Полша (+22%), Румъния (+19%) и Испания (+17%).Какви са нагласите на младите гласоподаватели за изборите през 2024 г.?Тази година Евробарометър попита младите (15-30 години) и резултатите в България и средно в ЕС не се различаваха особено: Решаващият фактор на младите европейски гласоподаватели на изборите през 2019 г. насочват и сега прожекторите към ролята, които те ще изиграят в тазгодишния вот. 23-годишният Юстус Лехтисаари от Финландия е гласувал преди пет години, ще го направи и през юни, защото за него е важно младите да участват в определянето на дневния ред на ЕС.

„Изправени сме пред множество кризи едновременно – войната в Украйна, изменението на климата и кризата с разходите за живот. Изборите за ЕП вероятно ще окажат огромно влияние върху това как ще се развие настоящият век“, заявява той.

Мнението на Юстус се допълва и от 24-годишната Хана Вестфал от Германия, която в момента живее и учи в Брюксел.

„Изборите са изключително важни за мен, тъй като съм патриотично настроен европеец и ценя много високо ЕС и ползите от него. Предстоящите избори определят бъдещето на Европа и политическия дневен ред за следващите няколко години. Смятам, че е изключително важно да заемем позиция и да участваме в демократичните процеси, за да запазим свободата си и да защитим ценностите си“, допълва тя.

24-годишната Илария Галеота от Люксембург също определя като свой дълг като гражданин на ЕС да гласува за хората, които ще представляват нейните интереси и тези на връстниците ѝ през следващите пет години. Младото момиче обаче има известни критики към начина, по който ЕС провежда информационната кампания за изборите.

„Европейските граждани не са достатъчно добре запознати с функциите на европейските институции, които сякаш са се затворили в своя „балон“. ЕС би могъл да подобри механизмите за по-значимо участие на младите хора при вземането на решения“, казва тя.

„Балонът“, за който говори Галеота, наричан още EU bubble, се отнася до мрежата от служители на ЕС, лобисти, журналисти и други лица, които работят в тясно сътрудничество в европейските институции в Брюксел. Понятието се използва с отрицателен смисъл в контекста на скъсаната връзка между европейските бюрократи и гражданите на съюза.Точно заради недостатъчната информираност за работата на ЕП и останалите европейски институции, както и негативното мнение за някои от настоящите български евродепутати, 22-годишият българин Виктор Димитров няма да гласува през юни. Според него много от връстниците му у нас също няма да отидат до изборните урни заради гореизброеното. © profimedia.bg Млади привърженици на „Национален сбор“, партията на Марин льо Пен. 3 от 705 – недостатъчната представителност от млади евродепутати в ЕППроучване на младежката асоциация „Млади европейски федералисти“ (JEF), финансирано от ЕС, което проследява нагласите на младите гласоподаватели за изборите през 2024 г., показва, че основните причини за нежеланието да се гласува са свързани именно с липсата на доверие в политическите системи и/или информационната среда, както и с липсата на представителство.В повечето страни от ЕС, гражданите получават право да гласуват, навършат ли 18 години. Изключения са Германия за пръв път, Австрия (в сила от 2007 г.), Белгия (в сила от 2023 г.) и Малта (в сила от 2004 г.), където такова право се получава 16 години, както и Гърция на 17 години (в сила от 2004 г.). Минималната възраст, необходима за кандидатиране за евродепутат варира между 18 (в повечето страни от ЕС) и 25 години (в Гърция и Италия).Същевременно, справка на „Дневник“ показва, че през 2019 г. за евродепутати са избрани само трима кандидати до 25-годишна възраст: Кира Мари Петер-Хансен от Германия, която се превръща в най-младият евродепутат в историята, присъединявайки се към ЕП на 21 години Жордан Барделa от Франция (23 г.) Алисиа Oмс Инел от Испания (25 г.). Младите евродепутати Петер-Хансен (вляво), Бардела и Хинел За контраст, средната възраст на евродепутати в началото на мандата им през 2019 г. е била 50 г., а местата в ЕП (2019-2024) са 705 (б.р. след излизането на Великобритания от ЕС, тази година се гласува за 720 депутати). © profimedia.bg Демонстрация в Лондон в деня, когато влезе в сила Брекзит. Плакатът „Европейци завинаги“ се оказа пожелание – днес страната и обществото не показват желание за завръщане в ЕС. По-голямата част от интервюираните за „Дневник“ младежи заявяват, че се чувстват недостатъчно представени в Европейския парламент, като Хана изтъква, че повече млади членове в новия мандат на европейската институция, биха я карали да се чувства „по-забелязана“.

„Имаме нужда от повече млади евродепутати, които да са наясно с трудностите и нуждите на поколението ми“, заявява 24-годишната германка.

Напълно полярно е мнението на 22-годишния Виктор от България, който смята, че никой не би дал такъв важен пост на 21-годишен човек. (б.р. това е минималната възраст, на която български граждани могат да се кандидатират за евродепутат у нас). За 24-годишния българин Крис Томов, който, за разлика от сънародника си Виктор, ще гласува на изборите, проблемът не идва от възрастта на евродепутатите, а от подценяването на позицията и „привилегията“ да имаме представителство в Европейския парламент от хора, които да мислят надпартийно за общото благо на България“. В проучването Евробарометър от април на въпроса „Защо няма да гласувате на евроизборите или още не сте решили?“ младите българи отговарят (при възможност да изберат няколко предложени отговора) така:

23% – по принцип нямам доверие на политическата система 21% – вярвам, че ЕС не се занимава достатъчно с проблемите на хора като мен 21% – не вярвам, че моят глас ще промени каквото и да е 20% – по принцип не се интересувам от политика 18% – не харесвам никоя политическа партия или кандидат 17% – обикновено не гласувам на политически избори 16% – не знаех, че ще има избори.

© profimedia.bg Какво искат младите европейци от следващия Европейски парламент?Младите гласоподаватели се обединяват в очакванията си, че следващият Европейски парламент трябва да фокусира много повече усилия за справяне с климатичната криза и допринасянето за устойчиво развитие, инвестирайки в иновации.

„Ако ЕС иска да направи услуга на младите европейци, той трябва да направи всичко възможно за борба с изменението на климата, тъй като младите поколения ще бъдат най-засегнати от него“, смята Илария от Люксембург.

Освен борбата с климатичните промени, младите европейци искат следващият състав на ЕП да положи повече усилия за предоставяне на реална власт на младите поколения, инвестиране в научноизследователска и развойна дейност, стратегии за гъвкаво работно време, стимулиране на образователната дейност и предприемачеството в рамките на съюза, засилване на културния обмен между страните от ЕС, както и насърчаване на социалното приобщаване и борба с дискриминацията на маргинализирани групи.22-годишната Алесия от Белгия пък посочва, че следващият ЕП трябва да вземе ключови мерки, за да обедини разединена Европа.

„Важно е следващият ЕП да направи повече за развитието на европейската идентичност и повторното свързване на страните от ЕС. Имам чувството, че в момента живеем в Европа, която не вярва в проекта ‘“Европа“ (б.р. съвместни усилия и инициативи, насочени към насърчаване на единство и сътрудничество за развитие на Стария континент)“, казва тя.

Не на последно място младите гласоподаватели желаят промяна в заплащането на преподавателите в образователната система и борба с младежката безработица.За този текст работи и Петър Карабоев.
2024-06-05 09:47:42
http://www.dnevnik.bg/evropa/2024/06/05/4632502_pokolenieto_koeto_shte_promeni_oblika_na_evropa_shte/?ref=home_mainStory